Прилепите имат лоша слава. Митове, народни предания и негативни медийни материали често ги свързват с вампири или ги обвиняват за разпространение на болести. Въпреки това техните популации по света намаляват, а без тях екосистемите губят жизненоважни ползи като контрол върху вредителите, опрашване и разпространение на семена, предаде Си Ен Ен.

Родриго Меделин, старши професор по екология в Мексиканския университет, е посветил живота си на това да промени начина, по който хората възприемат тези животни. Любопитството му започва на 13 години, когато за първи път държи прилеп в ръцете си. „Тогава реших да посветя живота си на тяхното изучаване и защита“, казва той. Оттогава пещерите са неговото щастливо място. „Мирът, тъмнината, тишината освен писъците на прилепите… чувствам се спокоен в пещера и се опитвам да предам това усещане на хората с мен“, споделя Меделин.

Той участва в инициативата Rolex Perpetual Planet и е носител на множество награди за работата си. Основател е на Латиноамериканската мрежа за опазване на прилепите и Global South Bats – международна мрежа от учени. Съществуват над 1 400 вида прилепи, които съставляват около една пета от всички известни бозайници и са единствените бозайници, способни на активно летене. Те използват изключително развит ехолокационен усет, за да се ориентират и ловуват нощем, като някои могат да усетят предмети с размер на човешки косъм.

Въпреки че някои видове живеят над 30 години, прилепите се размножават бавно – обикновено по едно малко на година, което затруднява възстановяването на популациите. „Те са много загадъчни. Много хора ги боят, нападат или презират. Вероятно са най-несправедливо третирани животни на Земята“, казва Меделин.

В западната култура прилепите се възприемат като символи на зло и тъмнина, главно заради асоциациите им с вампири. В християнска Европа те са свързвани с дяволи, зли духове и вещици. В източните култури обаче са смятани за символи на късмет и щастие. Възприятието за тях се влоши и с появата на Covid-19, като някои го свързват с прилепите, въпреки че „те не са по-болни от вашето куче или котка. Това е ужасно преувеличено“, обяснява Меделин.

Една от най-значимите услуги, които прилепите предоставят, е контролът върху вредителите. В северните райони на Мексико един вид брои до 30 милиона екземпляра, които заедно изяждат около 300 тона насекоми всяка нощ. Те също разпространяват семена на дълги разстояния, подпомагайки възстановяването на горите, поддържането на растителното разнообразие и жизнените цикли на много организми. Прилепите са ключови опрашители и за култури като агаве, използвано за производство на текила.

Популациите им обаче са застрашени от човешка дейност – загуба на хабитат, вятърни турбини, пестициди и бялата носова болест, гъбично заболяване, което нанася сериозни щети. Много видове вече са в списъците на застрашените. „Представете си какво ще се случи, ако загубим прилепите за една нощ. Реколтата ще бъде разрушена от насекоми, а популациите на комари ще се увеличат – животът ни ще се промени драстично“, предупреждава Меделин.

Той се стреми да убеди хората, че прилепите са важни за ежедневното им благополучие и вярва, че по-голямото информиране може да превърне страха в възхищение. Чрез инициативи като прилепоприятелско отглеждане на агаве, проследяване на миграции и международни мрежи за опазване, Меделин защитава популациите и популяризира тяхната роля за екосистемата. „Давам на хората факти, изображения, доказателства – и те автоматично се влюбват в прилепите. Всеки, който веднъж се докосне до тях, започва да разширява това познание“, казва той. „Ако някой все още се страхува, искам да го поканя да научи повече. Прилепите ще спечелят сърцето ви.“ |БГНЕС