Звучи като началото на приключенски филм, но това е истинската история на един изчезнал град.

Сгушен в биосферния резерват Монтес Азулес в Мексико, градът на маите Сак-Бахлан е изчезнал от картата преди повече от 300 години. Благодарение на анализа на колониалните архиви и компютърното моделиране, археолозите успяха да разгадаят тази историческа енигма.

Крепостта, която местните жители наричат „Земята на белия ягуар“, е последната столица на бунтовниците Лакандон, народ на маите, който отказал да се подчини на испанците. Изоставен около 1721 г., този град е пренебрегнат от археологически експедиции и испанските завоевания през 17-ти и 18-ти век.

Според сп. "Популър Меканикс", преоткриването сградата е станало възможно благодарение на авангардна технология: прогнозно моделиране с помощта на географски информационни системи. Това е било улеснено до голяма степен от информация от 327-годишно писмо, написано от испански монах на име Диего де Ривас, което подробно описва маршрута, по който са пътували войниците, напускащи града през 1698 г. Чрез комбиниране на тази информация с реконструирани пред-испански маршрути, топография и настояща растителност, изследователите са идентифицирали области за изследване.

„Това беше най-трудната експедиция в живота ми, но открихме точно това, което търсехме,“ каза Хосуе Лосада Толедо, археолог, който участва в мисията.  След няколко дни експедиции в гъстата растителност на Чиапас, близо до границата с Гватемала, Хосуе Лосада Толедо и екипът му откриват каменни руини, керамика, инструменти и дори останки от колониална църква.  В края на 16-ти и началото на 18-ти век Сак-Бахлан е бил място за убежище на лакандонците, последните маи, които са се съпротивлявали на испанското владичество. По онова време дъждовните гори на Лакандон са осигурявали безопасно убежище за тези хора, които са търсели убежище в труднодостъпни райони. Тяхната независимост приключва през 1695 г., когато градът е открит случайно от монах, преди да бъде изоставен през 1721 г. и напълно погълнат от джунглата.

„Това откритие разкрива историята на Чиапас и устойчивостта на коренното население“, подчертава Хосуе Лосада Толедо. Според него „то разказва и историята на ежедневието и обичаите на обикновените хора, често отсъстващи от великите страници на историята“. I БГНЕС