Туризмът в София: между гостоприемството и нуждата от граници

Но за жителите на града, особено в централните зони, картината не е еднозначна.

 

София преживява силна година за туризма. През първото полугодие на 2025 г. посещенията в града са нараснали с над 11% спрямо същия период на 2024 г., като 61% от гостите са чужденци. Нощувките са над 1,45 милиона, а приходите от тях достигат 174 милиона лева. В централните квартали се усеща оживление – ресторанти, кафенета и културни събития се пълнят, а пешеходните зони оживяват на различни езици, предава репортер на БГНЕС.

За бизнеса това е безспорен успех. Но за жителите на града, особено в централните зони, картината не е еднозначна. Там, където някога се познаваха всички съседи, все по-често се сменят лица и езици. В много жилищни сгради трайното присъствие на обитатели е заменено от непрестанно тътрене на куфари и краткосрочни гости.

Данните показват, че в София вече има над 4 500 активни обекта за краткосрочни наеми, регистрирани в платформи като Airbnb и Vrbo. Девет от десет са цели апартаменти, често разположени в най-желаните части на града. Средната заетост е около 54%, а цената за нощувка – близо 120 лева.

В редица европейски градове подобно развитие вече е предизвикало реакция от страна на местните власти.

В Барселона, Амстердам и Берлин са въведени ограничения за броя дни, в които даден имот може да се отдава краткосрочно – често до 30 или 60 дни годишно. Виена и Париж изискват задължителна регистрация и спазване на строги стандарти, включително съгласие от етажната собственост. Целта е да се запази достъпът на местните до жилища и да се предотврати превръщането на централните квартали в хотели на открито.

В София подобни мерки все още не са част от активен дебат. Но напрежението между интересите на туристическата индустрия и правото на местните на спокойна градска среда започва да се усеща. Жителите на центъра споделят, че се сблъскват с повече шум, претоварени общи части, проблеми с поддръжката и усещане за загуба на общност.

Все по-често се чува и друго недоволство – от изчезването на „нормалните“ места за живот. Евтините квартални кафенета и баничарници отстъпват пред засукани сладкарници с френски десерти и модерни кафенета с цени, които изненадват дори чужденците. Магазините за хранителни стоки, железариите и дребните услуги отстъпват пред вълната от ресторанти с дизайнерски интериор и менюта на три езика.

Въпросът за баланса е особено важен в контекста на бързо растящия туристически пазар. София печели от своето обаяние като културна и историческа дестинация, но ако централните квартали се превърнат изцяло в туристически зони, градът рискува да загуби автентичната си атмосфера – същата, която привлича гостите.

Решенията, които прилагат други европейски градове, показват, че туризмът и животът на местните могат да съжителстват, но само при ясни правила. Ограничаването на броя дни за краткосрочни наеми, въвеждането на регистрационен режим, контрол върху данъците и участие на общността в решенията са инструменти, които пазят града жив за неговите жители, без да отблъскват туристите.

Днес София е в позицията да избере посоката си. Гостоприемството е част от нейния дух, но то не трябва да бъде за сметка на възможността на жителите ѝ да водят нормален, пълноценен живот в кварталите, които обичат. Туризмът може да бъде двигател за развитие – стига градът да постави ясни граници, които да пазят неговия ритъм и лице. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон