България е сред държавите членки на ЕС, които поддържат относително нисък праг за плащания в брой за бизнес цели, което създава практически затруднения за компании, предприемачи и потребители. С оглед на предстоящото прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1624 относно борбата с изпирането на пари, който ще въведе хармонизиран максимален лимит от 10 000 евро за бизнес транзакции в целия ЕС от 2027 г., правителството може да преразгледа текущия си подход и да приведе националните си правила в съответствие с новия стандарт, пише в анализ на Фискалния съвет.

Регламентът на ЕС е създаден да осигури както гъвкавост, така и предсказуемост. Докато държавите членки могат да запазят по-строги лимити, хармонизираният таван гарантира, че предприятията в целия Съюз оперират при предвидими условия, като се намалява административната сложност, улеснява се трансграничната търговия и се повишава финансовата ефективност. Поддържането на по-нисък праг от максималния в ЕС може да постави българските предприятия в неблагоприятна конкурентна позиция спрямо колегите им в други държави членки. 

Освен това регламентът балансира финансовата прозрачност и целите за борба с изпирането на пари. Докато лимитът за бизнес транзакции е определен, плащанията между физически лица не са ограничени, признавайки, че използването на пари в брой в ежедневието е легитимно и често необходимо. Това показва, че рамката на ЕС е достатъчно гъвкава, за да защити срещу незаконна финансова дейност, без да ограничава ненужно легитимните бизнес операции. С увеличаване на лимита до 10 000 евро България може да се хармонизира с европейските стандарти, като същевременно запази механизми за наблюдение и предотвратяване на подозрителни операции.

Повишаването на националния праг също така ще намали ненужните административни тежести. В момента предприятията, които се съобразяват с по-ниския лимит, често трябва да разделят плащанията или да използват множество финансови инструменти, за да спазят закона, което води до допълнителни разходи и забавяния. Лимит от 10 000 евро ще опрости транзакциите, ще намали оперативните разходи и ще подкрепи по-динамична бизнес среда, което е особено важно за стартиращи компании, които искат да разширяват дейността си на пазара на ЕС.

В свой анализ, разпространен чрез медиите днес, Фискалният съвет дава и примери с лимитите в други държави: 

Австрия – Без лимит; Белгия – 3 000 €; България – 5 000 €; Хърватия – 10 000 €; Кипър – Без лимит; Чехия – 10 500 €; Дания – Без лимит; Естония – Без лимит; Финландия – Без лимит; Франция – 1 000 € (резиденти) / 15 000 € (нерезиденти); Германия – Без лимит; Гърция – 500 €; Унгария – Без лимит; Ирландия – Без лимит; Италия – 5 000 €; Латвия – 7 200 €; Литва – 5 000 €; Люксембург – Без лимит; Малта – Без лимит; Нидерландия – Без лимит; Полша – 3 267 €; Португалия – 3 000 €; Румъния – 1 000 € на ден; Словакия – 5 000 €; Словения – 5 000 €; Испания – 10 000 €; Швеция – Без лимит. | БГНЕС