От над десетилетие Александър Вучич ръководи Сърбия – първо като министър-председател, а от 2017 г. като президент. Никога досега обаче той не е бил под толкова силен натиск. Самият Вучич определи началото на 2025 г. като най-тежката година в политическата си кариера. Част от проблема му е разместването на световната икономическа рамка вследствие на политиката на американския президент Доналд Тръмп.

Икономическият растеж на Сърбия през 2025 г. спадна наполовина, преките чуждестранни инвестиции се сриват, а вътрешното потребление отслабва. В условията на вътрешнополитическите сътресения и протестите, които не стихват дори през зимата, притиснатият до стената Вучич обмисля изтегляне на планираните за 2027 г. избори с една година по-рано. Във външнополитически план крехкото равновесие на една политика на лавиране, ориентирана към добри отношения с Москва, Пекин, Вашингтон и Брюксел, която води кандидатът за членство в ЕС, все по-осезаемо се разстройва – с тежки отражения върху националната икономика.

Причината са геоикономически сътресения и американските санкции, които засягат сръбската петролна компания НИС, чийто мажоритарен собственик е руският държавен гигант „Газпром“. НИС е най-голямата енергийна компания на Западните Балкани и оператор на единствената рафинерия в Сърбия, ключова за снабдяването с петролни продукти. САЩ, които се стремят да ограничат руския енергиен износ и да отслабят военната икономика на Москва, настояват „Газпром“ да се изтегли. Руснаците обаче отказват да продават, което поставя Вучич в изключително трудна позиция.

Проектът „Къшнър“ пропадна

Президентът се опита да смекчи натиска чрез добри отношения с Доналд Тръмп. Не случайно зетят му Джаред Къшнър получи чрез бързо прокаран специален закон разрешение за мащабен строителен проект в Белград. През декември обаче планът се провали. Къшнър се оттегли, след като сръбската прокуратура повдигна обвинения срещу министъра на културата заради отнемането на статута на защитен паметник на терена на бившия Генерален щаб, разрушен при операцията на НАТО през 90-те. Вучич реагира гневно на загубата на инвестицията, оценявана на 750 млн. евро, и заплаши да държи лично отговорни всички, „участвали в разрушаването на Сърбия“.

Това не беше единственият удар. Малко по-късно САЩ забраниха вноса на гуми от завода Linglong Tire в сръбския град Зренянин, собственост на китайски инвеститор, заради обвинения в принудителен труд и екологични нарушения. Преди това германската компания MAN беше спряла доставките оттам. В същото време сръбският износ за САЩ остава обременен с изключително високо мито от 35%, което едва ли скоро ще бъде намалено, след като Вашингтон класифицира Сърбия като държава със сериозни дефицити в демокрацията, изборния процес и върховенството на закона.

„Феноменални политически новини“

На този фон с облекчение беше прието решението на САЩ от 1 януари, което позволява на НИС да работи без санкции до 23 януари. Това даде възможност единствената рафинерия в страната да възобнови дейността си, обяви енергийният министър Дубравка Джедович Ханданович. Степента на натиска личи от думите на Вучич, който преди това беше анонсирал „феноменални политически новини“ заради триседмичното удължаване.

По информация на сръбските медии в процеса е участвал и унгарският премиер Виктор Орбан, близък до Тръмп. Това подхрани спекулации, че унгарската енергийна компания MOL може да придобие дела на „Газпром“ в НИС или част от него, с което руският дял да падне под 50% и да отговори на американските изисквания. Според „Файненшъл таймс“ интерес има и държавната компания ADNOC от Абу Даби.

Унгария и Сърбия поддържат тесни политически и икономически връзки. По данни на унгарски медии MOL вече снабдява НИС със суров петрол и осигурява доставки на бензин и дизел, след като Хърватия прекрати транзита заради риска от вторични американски санкции. В същото време MOL има добри отношения с Москва и внася руски нефт и газ, което подхранва съмненията за тристранна схема с Русия.

Конфликти на всички фронтове

До този момент Русия отхвърля исканията от Белград да продаде своя дял в НИС, евентуално на сръбската държава. Президентът Владимир Путин публично настоя Сърбия да „изпълни задълженията си към съвместната петролна компания НИС“ и предупреди за последствия при национализация на дружеството, в което Белград държи 30%.

Фактът, че Русия удължи договора си за доставки на газ за Сърбия само с три месеца – до края на март 2026 г. – се тълкува в тази сложна обстановка като заплашителен сигнал. Отношенията между православните „братски народи“ така или иначе бяха разклатени, след като Москва отправи остра критика заради продажбите на сръбски боеприпаси за Украйна. Вучич впоследствие нареди през лятото тези доставки да бъдат преустановени изцяло – ход, който в индустриалните среди беше възприет като доказателство за ненадеждността на Белград.

И отношенията с Европейския съюз – най-големия търговски партньор и най-важен инвеститор в Сърбия – допълнително се влошиха. Сръбският президент не присъства на срещата на върха ЕС–Западни Балкани през декември, на която страните кандидатки се срещнаха с представители на Съюза. Малко преди това водещи държави членки, сред които Германия, бяха блокирали откриването на нов преговорен клъстер. Фактът, че големият инвеститор Китай през първите три тримесечия на 2025 г. практически не е обявил значими нови проекти, както показва скорошно изследване на Виенския институт за международни икономически сравнения (WIIW), вероятно се дължи по-малко на двустранни фактори, отколкото на геоикономически промени.

Вътрешнополитическите протести срещу правителството на Вучич, външноикономическият натиск, лошите нагласи и тревогите за бъдещето – всичко това оказва негативно влияние върху икономическото развитие на страната с население от 6,5 милиона души. Икономисти, не само от Международния валутен фонд, очакват за 2025 г. растежът на брутния вътрешен продукт да бъде едва 2%, след като преките чуждестранни инвестиции са намалели наполовина, строителната активност е в спад, а вътрешното търсене остава вяло. Това би било наполовина спрямо предходната година. За следващата година се очаква растеж до 3%. Единствено централната банка в Белград, която на фона на инфлационните рискове запазва основния лихвен процент непроменен на равнище от 5,75%, все още прогнозира ръст от 3,5%.

Над всичко това тегне несигурността около петролния концерн НИС. „Икономическият растеж се забави на фона на вътрешните протести и повишените рискове за енергийната сигурност след санкциите срещу за цялата икономика ключовата петролна компания НИС“, отбелязва Международният валутен фонд и предупреждава, че икономическите рискове са нараснали значително.

---

Анализ на Андреас Мим, кореспондент на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ за Централна Европа, Югоизточна Европа и Турция