Оставката на българския президент Румен Радев, подадена само седмици преди осмите парламентарни избори в България за последните пет години, може значително да промени политическия пейзаж на балканската държава – поне временно. В продължение на месеци се спекулираше, че Радев може да се откаже от най-висшия държавен пост, за да навлезе в активната, всекидневна политика.

Ако, както се очаква, той основe собствена партия или застане начело на вече съществуващо движение след като обяви оставката си на 19 януари и я внесе официално на 20 януари, според настоящите социологически проучвания той би имал добри шансове да влезе в новия парламент като най-силната политическа сила с подобна формация.

Най-популярният политик в страната

Бившият боен пилот и главнокомандващ на българските Военновъздушни сили, избран за първи път през 2016 г. и преизбран през 2021 г., отдавна е най-популярният политик в страната. Това обаче не е необичайно за човек, заемащ най-високия държавен пост. Радев не беше принуден да влиза в остри конфликти и можеше да се представя като бащинска фигура за нацията, стояща над партийните дрязги.

Какво би означавало влизането на Радев в активната политика за дългосрочния баланс на силите в българската партийна система и как това би се отразило на външнополитическата ориентация на страната, остава неясно. През последните години Радев нееднократно правеше изявления, които пораждаха съмнения дали той подкрепя европейския подход за подпомагане на Украйна срещу руската агресия.

Радев също така водеше активна кампания срещу присъединяването на България към еврозоната, често играейки със страховете на населението от въвличане във войната в Украйна или от обедняване вследствие на въвеждането на общата европейска валута.

„Механизмите на олигархия“

Телевизионното прощално обръщение на Радев представляваше на места доста точен анализ на българските реалности, примесен с висока доза популизъм и с твърдения, които поне не разсеяха съмненията относно разбирането на демокрацията от страна на напускащия президент. Радев започна, като посочи, че неясните политически мнозинства са го принудили да назначи служебни правителства седем пъти през последните пет години, докато страната преминаваше от едни парламентарни избори към други, без да успее да формира трайно правителство.

Въпреки това през този период България успя да завърши европейската си интеграция чрез присъединяването си към Шенгенското пространство и еврозоната (процес, който Радев силно критикуваше). Той обаче постави въпроса защо постигането на тези цели не е довело до стабилност. Защо хората нямат доверие в медиите и съдебната система? Защо се стигна до многократни масови протести?

Отговорите, които Радев даде на своите риторични въпроси, вероятно ще убедят поне част от скептиците му. Той заяви, че макар България външно да е демокрация, на практика тя функционира „по механизмите на една олигархия“. По думите му политиката в България се води извън формално отговорните институции.

Радев говори и за могъщи „кукловоди“ зад кулисите, които открито дават инструкции на парламента. Президентът не се наложи да назовава имена, за да стане ясно на аудиторията му кого има предвид: най-вече олигарха и партиен лидер Делян Пеевски, който действително упражнява значително, демократично нелегитимно влияние в България. Радев заяви, че Пеевски и фигури като него са овладели „партии, банки, компании и медии“, използвайки тази власт като тояга срещу своите политически опоненти. По този начин, според него, те търгуват с националните интереси на България.

Подобна оценка би могла да дойде от безпристрастни наблюдатели или от много дипломати в София, но това не важеше за други части от прощалната реч на президента. Радев, например, остро се изказа срещу подкрепата за Украйна, като твърдеше, че безотговорни политици застрашават мирния живот на българите в условията на „опасна война близо до нашите граници“. Според него окончателният разрив между обществото и „политическата класа“ (към която той очевидно все още не се причислява, въпреки почти десетгодишния си президентски мандат) е настъпил, когато парламентът е отказал да удовлетвори искането му за референдум относно датата на въвеждане на еврото. Така Радев повтори теза, с която вече беше предизвикал остри спорове миналата година: че народните представители са отказали на гражданите правото да решат този въпрос.

Радев по-рано беше заявил по същество, че парламентът няма демократичната легитимност да вземе решение за еврото. Той не обясни защо свободно и демократично избран орган би трябвало да няма такава легитимност. Дата за парламентарните избори все още не е определена, но се очаква те да се проведат в края на март или през април. | БГНЕС 

------- 

Михаел Мартенс, Frankfurter Allgemeine Zeitung