Голяма част от зверствата през последните няколко дни в Иран се приписват на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и на милицията „Басидж“. Множество очевидци съобщават, че гвардейци са стреляли по демонстранти, понякога с оръжия от военен клас, като на пръв поглед са откривали огън безразборно по тълпата. Милицията „Басидж“ е печално известна с това, че преследва жертвите си с мотоциклети. Корпусът на революционната гвардия отговаря както за вътрешната, така и за външната сигурност на страната, а милицията „Басидж“ е под негов контрол.

Полицията към момента е описвана като използваща по-малко брутални тактики. Тя се свързва основно с употребата на сълзотворен газ и гумени куршуми. За разлика от Корпуса на революционната гвардия, редовната армия се ползва с добра репутация сред населението. По всичко личи, че тя не е участвала в потушаването на протестите. Въпреки това и тя потвърди лоялността си към върховния лидер Али Хаменей преди голямото кръвопролитие.

Корпусът на революционната гвардия е създаден, защото Хомейни не е имал доверие в армията. Двойната структура на Корпуса на революционната гвардия и редовната армия е пряко следствие от революцията от 1979 г. В очите на много иранци армията символизира единството и суверенитета на страната. Тя е създадена и модернизирана преди около век от Реза шах Пахлави, основател на династията Пахлави. По време на революцията през 1979 г. армията обяви неутралитет, с което подпечата края на монархията и предотврати още по-голямо кръвопролитие.

Амнистия позволи на армията да продължи да съществува, но революционният лидер Рухола Хомейни не беше склонен да разчита на нея. Той създаде Корпуса на революционната гвардия от въоръжени съпротивителни формирования, за да осигури властта си, включително срещу групи, които са му помогнали да постигне победа в революцията. Част от гвардейците преди това са били обучавани от палестински групировки.

Целият ирански апарат за сигурност е силно повлиян от Ирано-иракската война (1980–1988), която е предизвикана от иракско нападение срещу тогава крехката Ислямска република. Ислямистите мобилизират стотици хиляди доброволци за войната, полагайки основите на доминиращата роля на Корпуса на революционната гвардия. Значителна част от сегашното ръководство на режима се състои от бивши командири от онези военни години.

За да бъдат осигурени препитание и заетост на множеството бойци след войната, е създадена строителна структура за възстановяване. Така нареченият „Хатам ал-Анбия“ поставя основите на днешната икономическа империя на Корпуса на революционната гвардия, която в момента доминира в множество сектори на икономиката. Това е и последица от международните санкции, чието заобикаляне Корпусът на революционната гвардия е превърнал в бизнес модел.

Корпусът на революционната гвардия е изключително влиятелен

Корпусът на революционната гвардия е значително по-влиятелен от редовната армия. Той контролира ракетните и ядрените програми. Съвместното съществуване на тези две военни организации води до множество припокриващи се структури, които си конкурират една с друга. Това важи, например, за разузнавателните служби.

След Зеленото движение от 2009 г., когато милиони иранци протестираха срещу предполагаемо манипулираното преизбиране на Махмуд Ахмадинеджад, беше създаден специален батальон на Корпуса на революционната гвардия за потушаване на безредици – батальонът „Имам Али“.

Като своеобразна резервна армия Корпусът на революционната гвардия може да разчита и на десетки хиляди паравоенно обучени бойци от „Басидж“. В нормални времена те действат като морална полиция и доносници, включително в училища и университети. Те са подложени на идеологическа обработка чрез редовни обучения и представляват ключов стълб на Ислямската република. Техните семейства се ползват с привилегии като финансова подкрепа и по-лесен достъп до работа в държавния апарат. Те са широко мразени от населението.

Според експерта по Иран Валтер Пош структурите на „Басидж“ са също „опит на режима да интегрира и контролира революционни движения и групи“. Пош пише това в подробен доклад за иранския апарат за сигурност, публикуван от Австрийската национална академия по отбрана. Тези революционни групи са известни като „Хизбулли“ и са особено радикални. Те си присвояват правото да използват насилие срещу иранци, които според тях се държат по не-ислямски начин.

Завземане на властта след управлението на Хаменей?

Много иранци също подозират, че така наречените Сили за народна мобилизация от Ирак са участвали в последните смъртоносни репресии срещу демонстранти. Това не може да бъде доказано. Тези шиитски милиции са съюзници на силите „Кудс“ – външното крило на Корпуса на революционната гвардия. По собствената си дефиниция Корпусът на революционната гвардия не е подчинен на държавата или на нацията, а на върховния лидер и на съхраняването на Ислямската република. Въпреки това той е станал толкова доминиращ в икономическо и политическо отношение, както и в сферата на сигурността, че някои експерти смятат за възможно да поеме властта след края на управлението на Хаменей.

По време на дванадесетдневната война с Израел през юни част от ръководството беше убита. По-младите командири, които ги замениха, според някои анализатори са още по-идеологически радикални. Техните действия вероятно се ръководят и от значителните им икономически интереси. Корпусът на революционната гвардия е включен в списъка на терористичните организации в редица държави, включително САЩ, Канада и Австралия. | БГНЕС 

---------

Фридерике Бьоге, Frankfurter Allgemeine Zeitung