На 28 февруари в Персийския залив започна една от най-интензивните въздушни войни в най-новата история. В следващите дни организацията Armed Conflict Location & Event Data (ACLED) регистрира над 3 000 случая на ракетни, бомбени или дронови атаки срещу Иран. Техеран отвърна с повече от 1 500 контраудара срещу Израел, държавите от Залива и други страни в региона. Над половината от документираните ирански атаки са били отблъснати, докато повечето от ракетите, изстреляни от Съединените щати и Израел, са достигнали целите си. Тази информация се основава на данни на ACLED, получени от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ).

Независимата организация със седалище в САЩ събира в почти реално време данни за политическо насилие по света, използвайки местни мрежи и изследователи, медийни публикации, информация от правителствени и неправителствени организации, както и социални мрежи. Данните за войната с Иран включват над 6 500 записа за взаимни атаки, както и за протести в страната, насилие срещу цивилни и други стратегически развития. С помощта на изкуствен интелект ФАЦ е филтрирала, преброила и групирала информацията и е идентифицирала тенденции във времето, за да анализира военните действия до 16 април.

Реалният брой на военните удари вероятно е по-висок, тъй като изследователите ежедневно актуализират данните и ги допълват с нови сведения. ACLED отчита само „събития“, а не използването на отделни боеприпаси – например атака с множество ракети или серия от удари по една цел в рамките на няколко часа се отчита като един инцидент. Според организацията всички 31 провинции на Иран са били подложени на обстрел до договореното примирие на 8 април. Данните показват, че сред целите са били Корпусът на гвардейците на ислямската революция, други военни и ракетни бази, военноморските сили, оръжейната индустрия и ядрени съоръжения. Имало е и целенасочени убийства на политически и военни лидери, както и атаки срещу структурите за сигурност. Въпреки това изследователите не успяват категорично да идентифицират много от целите и засега не е възможен пълен военен анализ.

Данните показват, че Израел е далеч най-активният във военно отношение участник. Според изследователите страната е съсредоточила действията си основно върху цели в и около Техеран и Исфахан, но в началото на войната е действала активно и в западната част на страната, а впоследствие е разширила дейността си на север. Съединените щати от своя страна са концентрирали ударите си в южната част. Това подсказва предварително координирано разпределение на оперативните задачи с цел максимално покритие при минимално припокриване. В около 500 случая обаче ACLED не може еднозначно да установи дали атаките са извършени от САЩ, Израел или съвместно.

На 6 и 7 април организацията отчита най-високия дневен интензитет на атаки в Иран – съответно около 130 и 120 инцидента. В нощта на 8 април президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви двуседмично примирие. Според данните военната активност след това рязко намалява; от 9 април насам са регистрирани само спорадични удари, включително ирански атаки срещу кюрдски групировки в Ирак.

Примирието изглежда до голяма степен се спазва, въпреки че ситуацията в Ормузкия проток остава напрегната: през уикенда Иран откри огън по най-малко два кораба, след като отмени решението си да отвори протока, а Съединените щати се качиха на борда на ирански товарен кораб.

Ядрени съоръжения

Една от военните цели на Тръмп беше Техеран никога да не се сдобие с ядрено оръжие. Съединените щати и Израел са атакували различни ирански ядрени обекти, някои от тях неколкократно, показват данните на ACLED. Сред тях е комплексът „Талеган“ край Техеран. Сателитни изображения сочат сериозни щети по обекта. Израел потвърди атаки на 12 март, като заяви, че там Иран е работил върху „ключови способности за разработване на ядрени оръжия“. Предполага се, че на мястото са били тествани мощни експлозиви.

Израелската армия заяви, че режимът „наскоро“ е започнал възстановяване на комплекса след предишни удари през октомври 2024 г. Институтът за наука и международна сигурност действително съобщи за строителни дейности там, позовавайки се на сателитни изображения, но подчерта, че няма категорични доказателства за разработване на ядрени оръжия.

Сателитни изображения показват сериозни щети и по тежководния реактор в Хондаб в централната част на Иран. Израел и Иран съобщиха за атаки срещу съоръжението в края на март. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) потвърди, че реакторът вече не функционира. Израелската армия заяви, че е поразила „ключова инфраструктура за производството на плутоний за ядрени оръжия“. Според МААЕ иранският режим се е опитал да възстанови съоръжението. То вече беше атакувано по време на т.нар. Дванадесетдневна война през 2025 г.

Очевидно в същия ден е било обстреляно и съоръжението за производство на „жълт кек“ в провинция Язд, разположено на няколкостотин километра разстояние. Сателитни снимки показват разрушени сгради и там. Според израелската армия е поразена „ключова инфраструктура“. Това съоръжение е „единственото по рода си в Иран“, където суровините, извлечени от земята, се обработват за последващо използване при обогатяване на уран – процес, който е „изключително важен“ за иранската ядрена програма. Иранският външен министър Абас Арагчи обаче заяви, че Израел е атакувал „цивилни ядрени съоръжения“. МААЕ съобщи и за няколко атаки в близост до атомната електроцентрала в Бушер в южната част на страната. Според доклада централата не е била директно поразена, а самият реактор не е повреден. МААЕ посочи, че военен удар на 18 март е разрушил структура на около 350 метра от реактора. Сателитни изображения показват и унищожаването на две позиции на противовъздушната отбрана. Иранските власти поддържат, че централата остава в експлоатация.

Ядреното съоръжение в Натанз, което вече беше атакувано по време на Дванадесетдневната война, отново е било обстрелвано. МААЕ отбелязва щети по входните сгради на инсталацията за обогатяване на уран в началото на март, но не установява допълнителни поражения извън вече нанесените. На 21 март Иран съобщи за нова атака срещу обекта, без да има данни за допълнителни щети. МААЕ не е установила повишаване на нивата на радиация извън съоръжението.

Подземното съоръжение за обогатяване на уран във Фордо, което беше сериозно атакувано от САЩ миналата година, не е било обстрелвано в рамките на настоящия конфликт според данните на ACLED. Ирански източници обаче съобщиха, че над обекта са били прехванати израелски разузнавателни дронове. Израел отново е атакувал и ирански ядрени учени: армията съобщи за удари по „секретното съоръжение Минзадехей“, разположено североизточно от Техеран. Там е действала група учени, „работещи върху разработването на ключов компонент за ядрени оръжия“. Сателитни изображения, за които се твърди, че показват комплекса, разкриват големи кратери от попадения в силно охранявания обект.

Иранската ядрена програма очевидно е претърпяла нов удар, но режимът вероятно не е загубил напълно способността си да създаде ядрено оръжие. Страната вероятно все още разполага със значителни количества силно обогатен уран. Според данните на ACLED изследователският ядрен център в Исфахан, където МААЕ и анализатори предполагат, че се намира значителна част от запасите, не е бил директно поразен, но две съседни сгради са били повредени.

Части от комплекса бяха разрушени на повърхността по време на Дванадесетдневната война. Според „Ню Йорк Таймс“ съоръжението е под постоянно наблюдение от американските разузнавателни служби, за да се реагира при евентуално преместване на урана.

Иранските запаси са в центъра на преговорите между Вашингтон и Техеран. Белият дом обяви изнасянето на материала за приоритет и го определи като „червена линия“ за Тръмп. „Надяваме се това да стане по дипломатически път“, заяви говорителката Каролайн Ливит.

Противовъздушна отбрана
Още в началото на войната САЩ и Израел заявиха, че са постигнали въздушно превъзходство над Иран: отделни видеоклипове показваха американски изтребители, летящи на ниска височина над ирански градове. Превъзходството на американските ВВС се демонстрира и от използването на големи и сравнително бавни стратегически бомбардировачи B-52, които са по-уязвими за противовъздушна отбрана.

Още в първия ден от войната САЩ и Израел са атакували системи за ПВО и радарни инсталации. Сред тях е ключов обект в провинция Керманшах. Според израелската армия там е унищожена модерна система с кодово име SA-65, идентифицирана като местно произведената батарея Khordad-3.

Данните на ACLED показват, че иранската ПВО е била атакувана почти непрекъснато през цялата война – регистрирани са около 100 подобни случая. Въпреки това не всички позиции са били неутрализирани. Според американския генерал Дан Кейн около 80% от системите са унищожени. Експерти смятат, че част от тях остават скрити в тунели или бункери.

Че Иран все още представлява заплаха се вижда от случая малко преди примирието, когато ПВО сваля изтребител F-15E Strike Eagle.

Революционна гвардия и военноморски сили
Според данните на ACLED близо една пета от нападателните действия срещу Иран са били насочени към Революционната гвардия. Те са обхващали ракетни позиции, военноморски бази, отбранителната индустрия, разузнавателни структури и висши командири.

Иран разполага с два флота – на Революционната гвардия и редовен военноморски флот. Значителна част от ударите са извършени от САЩ и са били насочени към бази и бойни кораби. Сателитни изображения показват сериозни поражения, включително в Бандар Абас.

Според американски източници над 90% от редовния флот е унищожен, включително около 150 кораба, но тези данни не могат да бъдат независимо потвърдени.

Ракетни позиции

Една от целите на САЩ и Израел е била да отслабят ракетната програма на Иран. Данните показват постоянни атаки срещу ракетни бази. Въпреки това страната разполага с широка мрежа от подземни съоръжения („ракетни градове“), които са изключително трудни за унищожаване.

Според оценки значителна част от подземните арсенали остава непокътната. Преди войната се смяташе, че Иран разполага с около 2 500 ракети, а малко преди примирието – с над 1 000, способни да достигнат Израел. Други оценки сочат, че броят може да е значително по-висок.

Много от ракетните установки също вероятно са оцелели. Въпреки намаляването на интензитета на иранските атаки, страната остава способна да нанася удари до самия край на конфликта.

Иранската армия не е напълно унищожена, въпреки твърденията на Тръмп. Примирието изтича на 22 април. Президентът на САЩ заяви, че „може би“ няма да го удължи, но същевременно говори за „добри разговори“ с Техеран. Ако не бъде постигнато споразумение, той предупреди: „за съжаление ще трябва отново да започнем да хвърляме бомби“. | БГНЕС

------

Грегор Гросе, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“