Онези моменти, когато сякаш веднага си пасваш с някого, не са просто случайност. Проучванията показват, че усещането, че си на една вълна с хората не е просто плод на въображението ви. Всъщност това може да произтича от естествена телепатия, която тихо оформя ежедневната ни комуникация и може дори да ни помогне да оформим бъдещето.

Този феномен се нарича мозъчна синхронизация, която се проявява, когато мозъците на двама или повече души „се синхронизират“ или едновременно показват сходни модели на активност. Все пак мозъчна синхронизация не е толкова силна, колкото телепатията, като във филмите – синхронизирането с приятел не означава, че ще можете да предавате думи директно в ума му.

Д-р Ури Хасон, един от първите изследователи, открили мозъчната синхронизация преди повече от десетилетие, описва нашите мозъци като вид безжичен предавател. На пръв поглед това може да изглежда като научна фантастика, но Хасон твърди, че в този процес няма нищо мистично.

„Това не е джедайски трик. Това е същността на комуникацията. Това е нещо, в което хората са най-добри, и е уникално и удивително“, заяви той.

Хасон твърди, че неговите изследвания показват, че комуникацията всъщност е „единен акт, извършван от два мозъка“. Той вярва, че всички мозъци естествено се свързват с външния свят, реагирайки на стимулите около нас.

Според Хасон това, което отличава хората, е способността ни да се свързваме без стимули. Например, ако покажете на две маймуни банан, мозъците им вероятно ще реагират по един и същи начин, и същото важи и за хората. Ако обаче някой ви каже думата „банан“, и вие, и говорещият ще разберете, че става дума за продълговатия жълт плод, въпреки че той не е физически налице. Това е нещо, което не всички животни могат да постигнат, затова е толкова вълнуващо за изследователи като Хасон.

Изследвания показват, че мозъчната синхронизация се наблюдава в много ситуации. Например, изследователите са открили, че това може да се случи по време на шахматни мачове или съвместни музикални сесии – две дейности, които изискват концентрация и творчество. От друга страна, проучване от 2014 г., публикувано в PLUS One, установи, че мозъчната синхронизация може да се случи по време на много по-физическа дейност: целувката. Експериментът установи засилена връзка между мозъците, когато хетеросексуални двойки се целуват по устните, а не по ръцете си.

Но не е нужно непременно да се целувате или да станете гросмайстор, за да оптимизирате мозъчната синхронизация – някои изследвания показват, че тя може да прояви дори без физическо присъствие. Например, проучване от 2022 г. показа, че двойки, които работят заедно по видеоигра, показват повишена синхронизация, въпреки че единственото им взаимодействие е чрез движения на екрана. Въпреки това, други несвързани експерти, които изучават мозъчната синхронизация, смятат, че тв може да е по-силна при срещи лице в лице, тъй като невербалните действия като жестове с ръце помагат в нашата комуникация, според Хасон.

Може би най-изненадващо е, че синхронизацията не зависи от възрастта или дори от интелекта. Едно проучване от 2019 г., публикувано в рецензираното списание Psychological Science, установи, че мозъците на бебетата и възрастните се синхронизират по време на игра. Изследването анализира мозъчната активност на възрастни, както и на деца на възраст от 9 до 15 месеца. По време на експеримента възрастен изследовател взаимодействал с всяко бебе, използвайки играчки, пеел детски песнички и четял книжки. Във втория етап изследователят прочитал история на друг възрастен, докато децата седели настрана с родителите си.

Изследователският екип установи, че по време директни взаимодействия лице в лице мозъците на бебетата се синхронизирали с тези на възрастните, особено в области, свързани с високо ниво на разбиране на света. Напротив, синхронизацията изчезвала, когато децата били отделени от възрастния изследовател. Според екипа това може да оформя подсъзнателно нашата комуникация.

„Бяхме изненадани да открием, че мозъкът на бебетата често „води“ мозъка на възрастните с няколко секунди, което предполага, че бебетата не само пасивно приемат информация, но и могат да насочват възрастните към следващото нещо, на което да се фокусират: коя играчка да вземат, кои думи да кажат“, обясни д-р Кейси Лу-Уилямс, съавтор на изследването.

Не само че мозъчната синхронизация се случва постоянно, но тя може дори да ни помага, без да го осъзнаваме, твърдят изследователите. В проучване от 2023 г. д-р Сюзан Дикер и нейните колеги изследвали как синхронизацията между ученици и учители подпомага ученето в класната стая. Екипът установи, че учениците, чиито мозъчни вълни са по-синхронизирани с тези на учителя и съучениците им, свояват информацията по-добре и я запомнят по-надеждно.

Дикер използва аналогията с ходенето до някой, който е изключително висок – може да се наложи да правите по-дълги крачки, а той да прави по-къси, но в крайна сметка се срещате някъде по средата. Този вид договаряне е предсказуемо за ученето, смята тя. Например, ако мозъкът ви може да предскаже какво ще каже учителят след това, в крайна сметка се учите по-добре.

Причината е, че ние сме ритмични същества, винаги търсещи нещо, към което да се синхронизираме, обясни Дикер. Разговорите имат естествен ритъм и чрез тази социална координация можем да постигнем гладки взаимодействия, което в крайна сметка задълбочава разбирането ни един на друг. | БГНЕС