Литият, както и други минерали, е от съществено значение за световната икономика, която е в процес на „декарбонизация“: цената на лития временно спадна, тъй като пазарът на електрически автомобили далеч не е изпълнил обещанията си, но този минерал е необходим за много други приложения, особено в космическия и военния сектор.
Подвеждащата фраза „зелен преход“ е опит да се преведе човечеството от изкопаемите горива, разграбени през първите два века на „индустриалната революция“, към минния екстракционизъм.
Знаем, че последиците от все по-интензивното търсене на полезни изкопаеми ще бъдат още по-тежки и разрушителни от тези при добива на въглища и нефт.
Не само, че няма „чисти“ мини, но те са и все по-„мръсни“ и разрушителни, тъй като концентрацията на търсените минерали намалява, което налага все по-колосални работни площадки, както показва Селия Изоар в книгата си Минната треска през XXI век. Находището Ядар в Западна Сърбия със сигурност има интересен процент на концентрация, но общите запаси на страната със сигурност са по-малки от тези на Германия или дори Франция.
Потенциалната експлоатация на лития се сблъсква със силна съпротива в тези две страни.
Ето защо е необходимо добивът да се развива в страни, където ще срещне по-малко съпротива, а доминиращата периферия на Европейския съюз - Западните Балкани - отговаря на всички необходими условия.
От една страна, те се намират близо до центровете на европейската икономика - както ясно показаха германските производители на автомобили, когато придружаваха канцлера Шолц в Белград.
На второ място, лидерите на тези страни, като се започне от сръбския автократ Александър Вучич, са „обвързани“ с обещанието за европейска интеграция.
Това е обещание, което обвързва само онези, които му вярват или се преструват, че му вярват, като се започне от балканските лидери, които от години, дори десетилетия, убеждават общественото мнение, че ще „подготвят“ страните си за това славно бъдеще.
Така че те не могат да рискуват да влязат в конфликт със Съюза. Европейските лидери, от своя страна, не си правят илюзии за моралната и политическата поквара на тези балкански лидери, но могат само да се радват, защото това им дава толкова много лостове за влияние върху тях.
Единственото, което остава на Вучич и подобните му, е да твърдят, че унищожаването на цели региони на Сърбия ще бъде „още една стъпка“ към светлото европейско бъдеще...
От само себе си се разбира, че превръщането на Сърбия в европейска миньорска колония е несъвместимо с каквито и да било европейски перспективи пред страната: ако сърбите се присъединят към Съюза през следващите няколко години, те наистина биха могли да се противопоставят на унищожаването на страната си.
Същото се отнася и за приемането на изгнаници, които Европа не желае. На 16 октомври италианските центрове в Шенджин и Гядър, „преместени“ в Албания, посрещнаха първите си гости - шестнадесет бежанци, които бяха прихванати край Лампедуза и закарани до адриатическото пристанище.
Споразумението, сключено година по-рано между авторитарния и корумпиран албански министър-председател Еди Рама и неговия неофашистки италиански колега Джорджа Мелони, първоначално беше критикувано от останалите държави-членки на ЕС, повечето от които в крайна сметка се обединиха около този вариант.
Преназначеният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен дори призова да се извлекат „поуки“ от албанския пример, като предложи широкото използване на „центрове за връщане“, т.е. центрове за задържане и експулсиране извън границите на ЕС.
Къде ще бъдат създадени тези „центрове“? Може би в Тунис или дори в Либия, докато Турция, след подписаното през 2016 г. споразумение с Европейския съюз, вече е „натоварена“ със задачата да задържа сирийски изгнаници в замяна на европейски пари. За останалите бъдещите „хъбове“ ще бъдат изградени в балканските страни, в Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора.
Еди Рама, чиито връзки с организираната престъпност и мрежите за трафик на наркотици са твърде очевидни, все още трябва да се „направи полезен“ на големия си съсед, което самият той предполага, повтаряйки, че Италия винаги ще може да разчита на Албания... Само че Рим разчита на Тирана точно както разчита на един слуга, когото владее още по-добре, тъй като познава неговите лудории и безчинства.
Никой не може да смята за равни неговите слуги, жителите на една подчинена област, пазителите на една отстъпена зона.
Не може да става и дума за това, че Албания ще стане равна по права на Италия с присъединяването си към Европейския съюз, а фактът, че Тирана отвори първата глава от преговорите за присъединяване към ЕС в самото навечерие на пристигането на първите изгнаници в Шенджин, може да се разглежда само като циничен фарс.
„Шоуто“ на интеграцията трябва да продължи - не толкова за гражданите на Балканите, които отдавна са измамени от тази игра, колкото за тези на държавите-членки, които все още имат илюзията, че живеят в привилегировани, демократични и проспериращи общества, които все още представляват завиден и обгрижван модел в целия свят.
Гражданите на Балканите отдавна са измамени и това е основната причина, поради която те масово напускат страните си и отиват в ЕС, но също така Канада, Китай, Съединените щати, Нова Зеландия или богатите държави от Арабско-персийския залив...
Сърбия е загубила 500 000 жители за десет години, най-малката Албания - също толкова за двадесет години, но това не притеснява господарите на тези страни или техните европейски ментори, а точно обратното.
Нито литиевите мини, нито лагерите за задържане изискват голяма работна ръка, а рядко населените Балкани ще бъдат по-лесни за контролиране.
Западните Балкани вече нямат никакво „призвание“ да се присъединят към Европейския съюз, който се нуждае твърде много от тях за други черни задачи.
Те могат най-много да се стремят към статута на „федеративни народи“, който Рим е предоставил на своите варварски съюзници и помощници, водени от алчни и корумпирани лидери, точно като сегашните лидери на Балканите, които винаги трябва да се преструват, че действат за по-голямото благо на „европейското бъдеще“, или ad majorem gloriam Romae... I БГНЕС
-----------------------------------------------
Анализ на известния френски експерт по въпросите на Балканите Жан Деренс