Ислямисткият режим на турския президент Реджеп Тайип Ердоган продължава практиката да превръща исторически музеи в джамии – част от кампанията му да удовлетвори ислямисткия и националистически електорат, на чиято подкрепа разчита най-силно в изборите, съобщи Нордик Монитър.

Най-новият пример е Карийе – позната още като църквата „Хора“. Опитите да бъде блокирано решението на правителството за преобразуването ѝ се провалиха, тъй като съдебната система в Турция е доминирана от управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) и крайнодясната ѝ съюзничка – Партията на националистическото движение (MHP).

На 25 ноември 2024 г. Държавният съвет (Даништай) – най-висшият административен съд на страната – отхвърли жалбата срещу решението от 2020 г. за връщането на Карийе в статута ѝ на джамия, отваряйки пътя мястото да остане под управлението на Дирекцията по вероизповеданията (Дианет). Решението бе взето единодушно от десетия състав на съда.

Сградата е издигната като манастир през XI век във византийския Константинопол. След османското завоевание е превърната в джамия и функционира като такава до средата на XX век. През 1945 г. с постановление на кабинета тя е предадена на Министерството на образованието за музей, а през 1958 г. отваря врати след реставрации, финансирани от центъра „Дъмбартън Оукс“ във Вашингтон.

През 2019 г. обаче Държавният съвет – действайки под явни политически указания от властта – анулира решението от 1945 г. с мотива, че имотът е вакъф и по закон трябва да служи за религиозни цели. Година по-късно Ердоган издаде указ за предаването му на Дианета и възстановяването му като действаща джамия.

Срещу това решение осем ищци – турски и чуждестранни учени и граждани – заведоха дело. Сред тях бе професор Йоли Калаврезу от Харвард, специалист по византийско изкуство, която заяви, че решението ограничава академичните и културните ѝ права. Към делото се присъединиха британски православен християнин, гръцки гражданин, роден и израснал в Истанбул, както и италиански католически теолог, директор на богословски институт в Болоня и носител на катедрата на ЮНЕСКО по религиозен плурализъм и мир. Четирима турски граждани, включително православни, също настояха, че Карийе е общо културно наследство и трябва да остане музей.

Ищците се позоваха на международни документи като Конвенцията на ЮНЕСКО за световното наследство и Европейската конвенция за правата на човека. Те настояваха, че превръщането на Карийе в джамия нарушава правата им на достъп и изследване, както и ролята на обекта като символ на културен диалог и туризъм.

Турското правителство отвърна, че указът на президента е задължителен резултат от решението на Държавния съвет от 2019 г. и че като вакъф имот Карийе е длъжна по закон да функционира като джамия. Съдът прие тези аргументи и заключи, че чужденците нямат „личен и легитимен правен интерес“ в случая, а претенциите на турските граждани също бяха отхвърлени. Мозайките и фреските остават под закрила на турските закони за опазване на културното наследство.

Решението напомня за случая със „Света София“, превърната от музей в джамия през 2020 г. с прякото участие на Ердоган. И двата акта бяха остро критикувани от международни организации и правителства, които предупреждават, че подобни действия политизират културни паметници и застрашават тяхната универсална стойност.

Привържениците на преобразуванията обаче ги представят като „поправяне на исторически несправедливости“ и доказателство за турския суверенитет върху културните обекти, което носи на Ердоган значителна политическа подкрепа сред консервативните среди. С решението си Държавният съвет окончателно закрепи статута на джамията „Карийе“, утвърждавайки политиката на властта за връщане на османското религиозно наследство в употреба за ислямско богослужение. |БГНЕС