Изкуственият интелект не може да замести рехабилитаторите, но липсата на кадри в сектора става все по-критична. Това е реалността, с която Елена Георгиева се сблъсква всеки ден, разказва кореспондентът на БГНЕС в Стара Загора.

Хроничният недостиг на рехабилитатори и лаборанти у нас остава един от най-наболелите проблеми в здравен сектор. Тази криза рефлектира пряко върху самите пациенти, тъй като специалистите са крайно недостатъчни за нуждите им.

Елена работи по 12 часа на ден. Още докато учи в Медицинския колеж към Тракийския университет, тя започва своята практика. „Избрах да стана рехабилитатор, защото искам да помагам на хората. В моя род съм научена, че трябва да правя добро, но без да очаквам да ми се върне", споделя младата жена.

Ежедневието ѝ е доста натоварено – освен работата в поликлиниката, тя често посещава пациенти и директно по домовете им. Разказва, че хората търсят помощ най-вече напролет и есента, когато някои заболявания се обострят. Целта обаче винаги е ясна – да се възвърне трудоспособността на човека или просто да се поддържа здравето му. За да е в крак с новостите, Елена дори продължава да учи магистратура в Пловдив.

И докато много професии днес треперят от навлизането на изкуствения интелект, Елена е напълно спокойна за бъдещето си. Категорична е, че никаква машина или алгоритъм не могат да заменят човешката грижа и личния контакт.

Тя призовава младите хора да слушат сърцето си и да не се страхуват да изберат нейния път. Разбира се, за да стане секторът по-привлекателен, са нужни сериозни реформи – както в условията на труд, така и при възнагражденията. I БГНЕС