Европейската индустрия е изправена пред нов тест за устойчивост, след като войната в Близкия изток доведе до рязко поскъпване на енергията. Засега обаче секторът не преживява шок от мащаба на кризата от 2022 г., смятат анализатори.

Преди ударите на САЩ и Израел срещу Иран производителите в Европа постепенно се стабилизираха след години на застой. Фабриките изглеждаха готови за възстановяване през тази година, което превръща по-високите производствени разходи в сериозен, но не фатален удар, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Главният икономист за еврозоната в Pantheon Macroeconomics Клаус Вистесен коментира: „Това е крайно нежелано за европейската индустрия, меко казано. Секторът започваше да показва признаци на подобрение. Енергийната криза може да заличи този напредък“.

В края на 2025 г. производството и поръчките се стабилизираха, подпомогнати от държавни стимули, а енергоемките отрасли се възползваха от най-ниските цени на петрола и газа от години. За цялата 2025 г. индустриалното производство в еврозоната нарасна с 1,5% – първото годишно увеличение от 2022 г. насам.

Доверието във възстановяването обаче рязко се влоши след атаките срещу Иран. Данни на института Ifo показват, че бизнес доверието в Германия – най-голямата икономика в Европа – е спаднало до най-ниското си ниво от февруари миналата година. Проучването отчита, че най-силно засегнати са енергоемките индустрии като автомобилната, химическата, фармацевтичната и машиностроенето.

Въпреки това настоящият шок засега е концентриран основно върху петрола, а не върху газа, което ограничава въздействието върху европейската индустрия в сравнение с кризата след руската инвазия в Украйна през 2022 г. Цените на природния газ в Европа са около 60 евро за мегаватчас, при над 300 евро през 2022 г.

„Ако си типична европейска индустрия, зависеща от природен газ, ситуацията е неблагоприятна, но не може да се сравнява с предишния шок“, отбелязва Вистесен.

Настоящата ситуация прилича повече на ценови шок, отколкото на недостиг на енергия, посочват от германската химическа компания Lanxess. „След началото на войната срещу Украйна основният въпрос беше дали ще има достатъчно газ или енергия за поддържане на производството. При конфликта в Близкия изток става дума предимно за цената на енергията, а не за наличността“.

Компании като Lanxess и BASF – най-големият химически производител в света – засега прехвърлят по-високите разходи върху клиентите си, вместо да ограничават производството.

Европейските предприятия са и по-слабо уязвими към енергийни колебания в сравнение с 2022 г. След началото на войната в Украйна много компании намалиха енергийната си зависимост чрез по-ефективни технологии и дългосрочни договори за доставки, отбелязват икономисти от ING. „В резултат внезапното поскъпване на енергията оказва по-слабо влияние върху бизнеса и прави компаниите по-устойчиви на пазарна нестабилност“.

Разширяването на възобновяемите източници също допринася за тази устойчивост. През 2024 г. делът им в потреблението на електроенергия в ЕС достига близо 50%, а в Испания надхвърля половината от общото енергийно потребление.

В краткосрочен план по-големият риск идва от сектора на услугите. Той е по-чувствителен към поскъпването на петрола и горивата, което може да ускори инфлацията и да отслаби потребителското доверие. Данни показват рязко влошаване на потребителските нагласи в еврозоната, по-силно дори от реакцията след обявяването на митата от президента Доналд Тръмп миналата година.

Това създава сериозно предизвикателство за централните банки. Както Европейската централна банка, така и Английската централна банка подчертават, че икономическото възстановяване зависи от по-високо потребление. В същото време възможността за понижаване на лихвите остава ограничена заради риска от устойчиво високи цени в сектора на услугите.

Двете институции запазиха основните си лихвени проценти без промяна, като Европейската централна банка повиши прогнозите си за инфлацията и даде сигнал, че овладяването ѝ е основен приоритет.

По-високите лихви не са благоприятни нито за индустрията, нито за услугите. За индустриалния сектор обаче най-сериозната заплаха остава евентуално ново рязко поскъпване на газа.

Главният икономист на „Комерцбанк“ Йорг Крамер отбелязва, че досега увеличението на газовите цени остава значително под нивата от преди три-четири години, но ситуацията може да се промени в зависимост от развитието на конфликта.

Индустриалната активност през март остава устойчива, но това до голяма степен се дължи на предварителни покупки от страна на компаниите в очакване на бъдещи сътресения. Индексите на мениджърите по поръчките вече показват рязко повишение на разходите и влошени очаквания за следващите месеци.

Вистесен предупреждава, че дори кратка паника на европейските пазари може да доведе до рязък скок на цените. През 2022 г. Европа закупи двойно повече газ от необходимото на високи цени заради несигурността около доставките. „Съществува риск това да се повтори“, заключава той. | БГНЕС