Размяната на ракетни удари между Израел и Иран породи опасения, че Иран може да се опита да блокира корабоплавателния път през Ормузкия проток, който е „задънена улица“ в света на транспорта на петрол.

Около една пета от суровия петрол в света преминава през пролива, който е широк само 40 км в най-тясната си част.

Командирът на военноморските сили на Иран заяви, че страната може да обмисли затварянето на пролива.

Сър Алекс Йънгър, бивш ръководител на британската разузнавателна агенция MI6, заяви в интервю за Би Би Си, че в най-лошия случай протокът наистина може да бъде блокиран.

„Затварянето на пролива със сигурност ще бъде огромен икономически проблем, като се има предвид въздействието му върху цените на петрола“, казва Йънгър.

Колко петрол преминава през Ормузкия проток?

По оценки на Администрацията за енергийна информация на САЩ (EIA) през първата половина на 2023 г. през пролива са преминавали около 20 млн. барела петрол на ден.

Това се равнява на близо 600 млрд. долара годишно.

Всяко прекъсване на корабоплаването в района може да доведе до големи забавяния в световните доставки на петрол, което ще се отрази незабавно на цените.

Анализаторите обаче предупреждават, че ескалацията на конфликта между Израел и Иран може да има по-сериозни последици.

Ескалацията на ситуацията може да въвлече в конфликта други държави, включително САЩ, които зависят от вноса на петрол от Персийския залив.

Колко тесен е Ормузкият проток?

Ормузкият проток разделя Иран и Оман. Широчината му на входа и изхода е около 50 км, а най-тясната част в средата е широка около 40 км.

Той обаче е достатъчно дълбок за големи кораби само в централната част.

На морските карти можете да видите безопасните входящи и изходящи коридори и буферната зона между тях, като всички те са специално проектирани за тежки петролни танкери. Като цяло големите кораби трябва да преминат през канал, широк само около 10 км.

Навлизайки в Персийския залив, танкерите се приближават до островите Голям и Малък Тунб - спорни територии между Иран и арабските страни.

Много експерти смятат, че най-вероятната причина за прекъсването на морския трафик са военни действия. Подобно нещо вече се е случвало по време на Ирано-иракската война през 1980-1988 г.

„Възпиращ фактор“

Анализаторите смятат, че за Иран затварянето на Ормузкия проток е вид „възпиращ фактор“, подобен на притежаването на ядрени оръжия.

Както международната общност отдавна се противопоставя на военната ядрена програма на Иран, така и големите сили многократно са заявявали, че няма да позволят на Техеран да използва стратегическото си географско положение, за да прекъсне енергийните доставки за световния пазар.

Експертите често прогнозират, че Иран може временно да затвори пролива. Мнозина обаче са също толкова уверени, че САЩ и техните съюзници могат бързо да възстановят морската връзка с военни средства.

Как Иран може да затвори Ормузкия проток?

В доклад на Конгресната изследователска служба от 2012 г. се посочва, че Иран може да действа постепенно. В него се предполага следната последователност от стъпки:

 Обявяване на забрана за корабоплаване в Ормузкия проток, без да се посочват ясно последствията от нарушаването ѝ;

 Обявяване, че преминаващите кораби могат да бъдат претърсвани или задържани;

 Изстрелване на предупредителни изстрели по кораби;

 Използване на военна сила срещу отделни кораби;

 Поставяне на морски мини в пролива и Персийския залив;

 Използване на подводници и ракети за нанасяне на удари по търговски и военни кораби.

По време на Ирано-иракската война Иран използва ракети Silkworm срещу петролни танкери и поставя морски мини във водите на Персийския залив.

Една от тези мини поразява американския военен кораб „Самюъл Б. Робъртс“, което предизвиква военен отговор от страна на САЩ.

Иран не успя да блокира напълно Ормузкия проток, но действията му значително увеличиха цената на застраховките за корабите в района и създадоха скъпоструващи задръствания на изхода на Персийския залив.

Военните възможности на Иран

Два дни преди израелския въздушен удар по Техеран, при който загина генерал-майор Хосеин Салами, тогавашен командир на иранския Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР), той посети военноморските части, разположени в Ормузкия проток.

Той описва Персийския залив и околностите му като една от най-важните отбранителни зони на Ислямската република.

По-специално той посочи високоскоростните ракетни катери, които могат да изминат 10 км за по-малко от три минути.

Според Салами тези бързи бойни лодки, по-тежки бойни кораби и ракети ще бъдат използвани в отбранителни операции. Той също така изтъкна противокорабните морски мини като „едно от най-решаващите оръжия във военноморската война“.

Салами добави също, че арсеналът от морски безпилотни летателни апарати се е разширил „по отношение на обхвата, възможностите и разнообразието на мисиите“.

Какви са прогнозите на анализаторите?

Експертите смятат, че един от най-ефективните начини Иран да спре около 3000 кораба, които преминават през този маршрут всеки месец, е да минира пролива с бързи атакуващи лодки и подводници.

Освен това иранските военноморски сили и военноморските сили на КСИР биха могли потенциално да атакуват чуждестранни военни и търговски кораби. Самите големи военни кораби обаче биха могли да се превърнат в лесни мишени за въздушни удари от страна на Израел или САЩ.

Иранските моторни лодки често са въоръжени с противокорабни ракети, а страната разполага и с различни надводни кораби, полупотопяеми кораби и подводници.

Уебсайтове за морско проследяване, използващи сателитни изображения, понастоящем регистрират движението на ирански военни кораби край южните морски граници на страната.

Кои държави ще бъдат най-засегнати от затварянето на пролива?

Изследване на анализаторската фирма Vortexa показва, че Саудитска Арабия изнася около 6 милиона барела суров петрол дневно през Ормузкия проток - повече от всяка друга съседна държава.

Един от най-големите потребители на петрол, преминаващ през Ормузкия проток, е Китай.

Голяма част от този петрол се продава от Иран на цени, по-ниски от тези на световния пазар, като това е жизненоважна икономическа подкрепа, която помага на Техеран да се справи с тежките санкции на САЩ.

Очаква се Китай да използва цялата си дипломатическа мощ, за да предотврати затварянето на този важен енергиен маршрут.

Освен това Индия, Япония и Южна Корея са най-големите вносители на петрол, преминаващ през пролива.

По данни на EIA Съединените щати внасят през пролива около 700 000 барела суров петрол и кондензати (течни въглеводороди с ниска плътност, които обикновено се намират заедно с природния газ) на ден - около 11 % от общия внос на петрол и 3 % от потреблението на бензин.

Общият дял на Европа в транспортирания през пролива петрол изглежда е по-малко от 1 милион барела дневно.

Като се има предвид това, може да се предположи, че арабските и азиатските страни ще загубят повече от евентуално затваряне на Ормузкия проток, отколкото САЩ или европейските сили. В същото време редица азиатски държави имат добри или дори близки отношения с Иран.

Могат ли алтернативните маршрути да компенсират блокадата?

Постоянната заплаха от затваряне на Ормузкия проток през годините насърчи страните износителки на петрол в района на Персийския залив да разработят алтернативни маршрути за износ.

Според доклад на EIA Саудитска Арабия е активирала своя 1200-километров тръбопровод от изток на запад, който може да транспортира до 5 милиона барела суров петрол на ден.

През 2019 г. кралството също така временно преустрои тръбопровод за транспортиране на суров петрол.

ОАЕ свързаха вътрешните си петролни находища с пристанището Фуджейра в Оманския залив чрез тръбопровод с капацитет 1,5 млн. барела на ден.

През юли 2021 г. Иран пусна в експлоатация тръбопровода Гор-Джаск за транспортиране на суров петрол до Оманския залив. По този тръбопровод в момента могат да се транспортират около 350 000 барела дневно, въпреки че според съобщенията Иран все още не е започнал да го използва

Според оценките на EIA по тези алтернативни маршрути заедно могат да се транспортират около 3,5 млн. барела суров петрол дневно, което е около 15 % от суровия петрол, който в момента се транспортира през пролива. І БГНЕС