На сайта на българското Министерство на околната среда и водите, е публикуван текст на нотификация с придружаващи я документи на английски и сръбски език, във връзка с Проектостратегия за управление на минералните и други геоложки ресурси на Република Сърбия за периода от 2025 до 2040 г. с прогнози до 2050 г.

Република Сърбия е подписала ЕСПОО Конвенцията за оценка на влиянието върху околната среда в трансграничен контекст и СЕА протокола към конвенцията, с което се задължава да осведоми другите държави във връзка с планове и проекти, които могат да произведат трансгранично влияние. По тази линия проектостратегията се е появила на сайта на българското МОСВ.

Проектът на Стратегията за управление на минералните и други геоложки ресурси на Република Сърбия е именно такъв документ, чието прилагане може допълнително да застраши околната среда в Босилеградско, но и в България.

Както е известно, досегашната практика с минната дейност в Република Сърбия, в близост до българската граница, остави зловещи следи върху околната среда от двете страни на границата в района на Бор, Брегово и Босилеград. Канадските, китайските и руските рудодобивни компании не си направиха труда да поддържат на европейско ниво пречистването, утаяването, оборотните води, хвостохранилищата, химическите реагенти, експлозивите и други вредни материи от рудодобива.

Един кратък преглед на проекта на споменатата Стратегия е достатъчен да се види, че тя съдържа много общи твърдения и оценки, които не липсваха и досега, но в нея няма нищо конкретно и успокоително за нас.

Така например за мината в Бор е казано само, че „компанията Zijin Mining Group и Електростопанството на Сърбия инвестират в съвременни технологии за управление на отпадъците, изграждане на безопасни сметища, системи за обработка на отпадъчни води и рекултивация на терена. В Бор е изградено модерно хвостохранилище със защитен слой и системи за контролиране на изтичане...“.

За това, че китайската фирма Zijin Mining Group нанесе непоправими вреди върху околната среда, водите, живота и здравето на местното население в Бор няма и дума. Както и за замърсяването на река Тимок, в която вече и с микроскоп не може да се открие никакво живо същество. За отровените обработваеми земи при Брегово да не говорим. Както и за проекта Ядар, който вдигна на протест стотици хиляди граждани.

За Босилеградско и Кюстендилско е изключително важно, че в проектостратегията  са ни посветили цели две изречения: „В момента се планира откриване на мината Караманица, която е във фаза на проектиране и изработка на студия за влиянието върху околната среда с планирано годишно производство от 240 000 тона олово, цинк и мед. Установени са рудни резерви от около 3,3 милиона тона“.

Това е всичко. За непоправимите поразии върху околната среда и водите, които мината в село Караманица и стопанисващата я досега фирма „Босил-метал“, нанесоха по времето на рудодобива  по т.нар. „пилотен проект“ не се споменава нито дума. За питейните води, в които отровните материи превишават допустимите норми десетки пъти, също. За починалите и болните хора и животни, за замърсените планински реки, унищожената флора и фауна и замърсената почва, която вече не подлежи на рекултивация, също се мълчи.

Битката за Караманица не е приключила. Сръбското правосъдие още не се е произнесло за насилието на директора на „Босил-метал“ Миодраг Вукайлович срещу екипа на БНТ и местните еко-активисти които му застанаха на пътя.

Освен това, само преди една година МОСВ даде отрицателно мнение за проекта за експлоатация на олово, цинк и мед в мините „Поповица“ и „Подвирове“ в село Караманица. Използването на натриум-цианид и липса на надеждна система за пречистване на отпадъчните води, които досега просто се изпускаха в притоците на реките Драговищица и Струма, застрашават подземните басейни за питейна вода и напояване не само в Босилеградско, но и в Кюстендилско. Това бяха и основните причини, заради които МОСВ даде негативна оценка на проекта за мина в Караманица.

Втората мина за олово, цинк и мед „ГРОТ“ при село Мусул, е още по-голям замърсител и тя застрашава околната среда по течението на реките Горна и Долна Любата, хидроакумулационното езеро „Лисина“ и Власинското езеро, но и затова не  се споменава нищо във въпросната проектостратегия.

Въпреки това, сръбската страна, строго спазвайки процедурата, се пробва отново да продаде на България вече рекламирана стока. Не е случайно, в летните месеци, когато администрацията навсякъде работи на половин обороти?

Т. нар. обществени консултации в Сърбия по проекта на Стратегия за управление на минералните и другите геоложки ресурси на Република Сърбия с доклада за ЕО е трябвало да се проведат от 30 май до 18 юни 2025 г., като на 16 юни 2025 г. в Белград се е провело и някакво „обществено обсъждане“!?

В нажежената политическа атмосфера, предизвикана от студентските бунтове и блокади на университетите, на сръбското общество едва ли ще му хрумне да обсъжда някаква си проектостратегия, публикувана на някакъв си затънтен Портал за електронни консултации на Сърбия и за която нищо публично не се говори и пише по медиите. Което означава, че резултатите от това „обсъждане“ са предизвестени и са на същото нивото, на които се провеждат и други допитвания и особено изборите в Сърбия.

На българското пък МОСВ най-лошото, което може да му се случи, е да пропусне сроковете за отговор и сръбската страна да приеме, че мълчанието на българската администрация означава съгласие. Остава ни само да се надяваме, че в МОСВ все още има съвестни служители, които няма да допуснат това и че отговорът им не може да бъде по-различен от оня, който дадоха преди една година.

За НПО-тата които имат отношение към екологичните проблеми и експертите остава да изпратят становища по въпросната сръбска стратегия на адреса на МОСВ (бул. „Кн. Мария Луиза“ 22, гр. София п.к. 1000) или по електронна поща edno_gishe@moew.government.bg., до 20 юни. І БГНЕС

Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.