Европейската централна банка предупреди, че енергийният шок, предизвикан от войната в Близкия изток, ще ускори инфлацията и ще натежи върху икономическия растеж в еврозоната тази година.

Определящите лихвената политика в еврозоната се присъединиха към други водещи централни банки и оставиха лихвите без промяна, докато оценяват последиците от поскъпването на петрола и газа.

В същото време институцията отправи ясно предупреждение, че конфликтът е „направил перспективите значително по-несигурни“, с риск от по-висока инфлация и по-слаб растеж.

„Това ще има съществено влияние върху краткосрочната инфлация чрез по-високи цени на енергията“, се казва в изявление на ЕЦБ.

Банката подчерта, че е „добре подготвена да се справи с тази несигурност“. Инфлацията е около целта от 2 %, а икономиката показва устойчивост през последните тримесечия.

ЕЦБ публикува нови прогнози, според които инфлацията в еврозоната ще достигне 2,6 % тази година, над целевите 2 % и над декемврийската прогноза от 1,9 %.

Очакванията за растеж бяха понижени до 0,9 % за тази година спрямо 1,2 % в предишната прогноза.

Еврозоната, обединяваща 21 държави, е силно зависима от вноса на енергия, което я прави уязвима към последиците от конфликта между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга.

Цените на петрола и газа отново се повишиха, след като Иран удари най-голямото съоръжение за втечнен природен газ в Катар и отправи заплахи срещу енергийната инфраструктура в региона.

Ормузкият проток, ключов маршрут за световния енергиен износ, също е почти напълно блокиран за танкери от началото на войната.

Ръстът на инфлацията ще натежи върху домакинствата и бизнеса, като особено засегнати ще бъдат енергоемките производства, и може да забави икономиката на еврозоната, която изостава спрямо САЩ и Китай.

Въпроси около бъдещето на Лагард

По-високата инфлация обикновено води до повишаване на лихвите, но засега ръстът на цените не се е отразил напълно в данните.

Официалната инфлация в еврозоната за февруари е 1,9 %, а основната лихва е 2 % от юни насам.

Други водещи централни банки също запазиха предпазлив подход.

Федералният резерв на САЩ повиши прогнозата си за инфлацията заради несигурността около конфликта, но остави лихвите без промяна за второ поредно заседание.

Централната банка на Япония предупреди, че по-високите цени на петрола ще засилят инфлацията, като също задържа лихвите.

Английската централна банка също не промени лихвите, въпреки очакванията за понижение преди началото на войната. Управителят Андрю Бейли посочи, че продължителен конфликт и устойчиво високи цени на енергията ще доведат до по-високи сметки за домакинствата.

Вниманието се насочва към пресконференцията на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, която вероятно ще повтори, че институцията ще направи „всичко необходимо“, за да задържи инфлацията под контрол.

Икономистите очакват тя да подчертае, че лихвите засега са на подходящо ниво.

Вероятно ще се опита да омаловажи паралелите с инфлационния шок след руската инвазия в Украйна през 2022 г., когато ЕЦБ беше критикувана за бавна реакция.

Инвеститорите ще следят за сигнали за евентуално повишаване на лихвите на следващите заседания през април или юни, макар че се очаква Лагард да не дава ясни насоки.

Възможно е тя да бъде попитана и за бъдещето си, след като „Файненшъл таймс“ съобщи, позовавайки се на анонимен източник, че може да се оттегли преди края на мандата си през октомври 2027 г.

Лагард заяви, че към момента планира да изкара пълния си мандат. | БГНЕС