От дълбините на Антарктида е изваден вероятно най-старият леден фрагмент, познат на учените до момента, чиято възраст се оценява на около 1,2 милиона години.

Работейки при температури от -35 °C, екипът от учени извлича от ледената покривка цикличен прът с дължина 2,8 км - повече от осем пъти по-висок от Айфеловата кула в Париж.

Във вътрешността на леденото ядро са се запазили древни въздушни мехурчета. Както се надяват учените, те ще помогнат за разгадаването на тайната на историята на климата на нашата планета, съобщава Би Би Си.

Работейки по този проект, екип от учени от Европа прекара четири летни сезона в Антарктида, като се приближаваше все повече до земята на Южния континент, която е ограничена от ледена черупка.

Тяхната работа може да помогне за разрешаването на една от най-големите загадки в историята на климата на нашата планета: какво се е случило преди 900 000 до 1,2 милиона години, когато ледниковият цикъл на Земята е бил нарушен. Според някои изследователи това е довело нашите далечни предци до ръба на изчезването.

„Това е просто невероятно постижение“, потвърждава координаторът на изследването Карло Барбанте, професор в университета Ка` Фоскари във Венеция.

„Вие държите в ръцете си парче лед, което е на един милион години. Понякога има слоеве пепел от вулканични изригвания. Можете да видите и малки мехурчета въздух вътре - същият въздух, който нашите предци са дишали преди милион години“, добави той.

В проекта, организиран от Италианския институт за полярни науки, участват изследователи от 10 европейски държави.

Мястото, избрано за сондиране, известно като Small Dome C, се намира на антарктическо плато в източната част на континента, на повече от 3000 метра надморска височина.

Лагерът е разположен на 40 км от най-близката изследователска база. Цялото необходимо оборудване е трябвало да бъде транспортирано дотам с моторни шейни - заедно с мобилна лаборатория.

Защо е необходимо сондиране в леда

Ледените ядра играят решаваща роля за формирането на разбирането на учените за това как се е променял климатът на Земята.

Те съдържат въздушни мехурчета и частици, които помагат да се изчислят емисиите на парникови газове във времето и да се проследят температурните колебания, за да се помогне на учените да разберат как са се променяли климатичните условия с течение на времето.

Именно данните от ледените ядра, включително и тези от общоевропейския проект EPICA, помогнаха на учените да заключат, че настоящото бързо повишаване на средните годишни температури на планетата е свързано с емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива от човека.

Учените обаче искат да погледнат още по-назад във времето.

Сега, в рамките на нов проект, те имат възможност да върнат историята на климата с 400 000 години назад.

„Нашето бъдеще зависи до голяма степен от нашето минало. Обръщаме се към миналото, за да разберем по-добре как функционира климатът - и следователно как можем да го предскажем по-добре в бъдеще“, обяснява професор Барбанте.

Сътрудникът на Британската антарктическа служба, експерт по ледени ядра Робърт Мълвейни разказва пред Би Би Си, че екипът от учени е прекарал последните няколко дни в нервно напрежение, тъй като е успял да пробие леда дори по-дълбоко от планираното въз основа на показанията на радара.

...Когато хората са били на ръба на изчезването

С помощта на сондажна машина цилиндричното ядро беше внимателно извадено от ледената покривка, след което учените внимателно го почистиха на ръка със салфетки от съвременния лед, който беше полепнал по повърхността.

Сега ядрото, съхранявано при температура около -50 градуса по Целзий, е нарязано на фрагменти с дължина един метър, за да бъдат изнесени от Антарктида по море.

Фрагменти от тези ледени късове ще бъдат разпределени за съхранение във фризерите на всички видове изследователски институции от различни европейски държави. Включително - на служителите на Британската антарктическа служба, намираща се в Кеймбридж, където учените ще започнат да анализират леда.

Експертите искат да разберат какво се е случило на нашата планета в периода между 900 хил. и 1,2 млн. години, който обикновено се нарича „средно-плейстоценски преход“.

През това време продължителността на повтарящия се интервал от време между студените ледникови епохи (и редуващите се с тях размразявания) е скочила почти 2,5 пъти: от 41 хил. години - на 100 хил. Поради каква точно причина се е случило това, учените все още само гадаят.

Според няколко авторитетни научни теории обаче приблизително по същото време е настъпил периодът, в който предците на съвременните хора са били на ръба на изчезването като вид: съществува версия, че в определен момент в популацията им са останали не повече от 1000 индивида.

Професор Барбанте обяснява, че учените не знаят със сигурност дали това е свързано по някакъв начин с изменението на климата, но това е още един признак, че това е необичаен период в историята на нашата планета, който трябва да бъде по-добре разбран.

„Какво ще открият там [в този лед], никой не знае, но това със сигурност ще разшири разбирането ни за това какво се е случило на нашата планета в миналото“, обобщава професор Йори Рогел от Имперския колеж в Лондон, който не е участвал в проекта. І БГНЕС