Слънцето е най-близката до нас звезда, която обуславя целия живот в Слънчевата система, на Земята и изобщо динамиката като цяло в нашата система. Изследването на Слънцето и неговата активност е много важно за живота на планетата, както и за нашите пориви за пътуване извън границите на земната атмосфера.

Това заяви в интервю за БГНЕС астрономът доц. Камен Козарев от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (ИА с НАО) на Българската академия на науките (БАН).

Доц. Козарев е ръководител на първия български полярен астрономически научноизследователски проект, наречен „Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“, който ще се осъществи през 2024 – 2025 г. на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън.

„Това е един много нов по своя вид проект, който за първи път обединява усилията на Националния център за полярни изследвания на Българския антарктически институт с нашите усилия да развиваме астрономията в България. Идеята се роди преди 2 години, когато започнахме да си мислим дали няма да е възможно да разположим астрономически инструменти в близост или в нашата полярна база на остров Ливингстън“, каза доц. Козарев.

Съмишленици има в лицето на Технически университет – София и на Висше военноморско училище „Н. И. Вапцаров“ – Варна. Проектът е одобрен за финансиране в началото на 2024 година, като в рамките на година и половина той ще бъде осъществен.

„Планираме да изпратим един изследовател от Техническия университет в базата на остров Ливингстън в края на тази година, където той ще разположи, тества и реализира експериментите, които сме планирали“, съобщи астрономът.

Финансирането като за първи подобен проект не е голямо, то е в рамките на 72 хиляди лева, които обаче ще стигнат за създаването на първоначални инструменти, свързани с изучаване на слънчевата активност и космическите лъчи от базата на остров Ливингстън.

„Това финансиране включва и самите прибори, както и пътни за колегата от Техническия университет, който ще пътува в края на тази година“, уточни ръководителят на проекта.

На въпроса защо са важни изследванията на Слънцето и слънчевата активност, доц. Козарев отговори:

„Изследването на Слънцето и неговата активност е много важно за живота на Земята, както и за нашите пориви за изследване на слънчевата система и за пътуване извън границите на земната атмосфера“, добави той.

Астрономът обясни, че проектът включва няколко експеримента, които са насочени към наблюдаване и мониторинг на слънчевата активност.

„Първият експеримент се състои в наблюдаване през целия ден на Слънцето във високочестотни радиовълни, така че да можем да детектираме, когато има слънчеви изригвания“, каза доц. Козарев и поясни, че по време на антарктическото лято Слънцето е над хоризонта в продължение на около 20 часа, т.е. Слънцето ще може да бъде наблюдавано всеки ден без прекъсване в рамките на 20 часа от денонощието.

Вторият експеримент цели да използва цялата йоносфера като антена, с която учените да наблюдават кога се случват слънчеви избухвания, но в много по-ниски честоти на вълната, в порядъка на килохерци.

Всъщност, този експеримент ще включва няколко пасивни антени, които наблюдават радиоизточник на много голямо разстояние, за да се определи как се променя, как реагира йоносферата на слънчевите избухвания, като планираме наблюдения едновременно от България, от Ирландия и от Антарктида, така че да можем да триангулираме и да видим какви са разликите в нашите наблюдения от три различни точки“, каза още астрономът.

Към тези експерименти ще бъде добавен и магнитометър, който ще бъде поставен на място в базата, за да може да се определи какви са промените в магнитното поле по време на геомагнитни бури.

„Последният експеримент, който също е много интересен, цели наблюдаването на космически лъчи“, заяви доц. Козарев и обясни, че това са частици, обикновено заредени с много висока енергия, които попадат в атмосферата по магнитните силови линии на земното магнитно поле.

По думите му по-големи потоци от тези частици се наблюдават по време на слънчеви изригвания.

„Идеята тук е отново да видим какви са потоците от космически лъчи в и около базата, а това има връзка също така и с опазването на здравето на полярните изследователи като цяло, които прекарват доста дълги периоди от време в базата, понеже космичните лъчи, всъщност, могат да предизвикат и радиация и свързани с това здравни последици“, подчерта той.

Астрономът отбеляза, че на повърхността на Земята космическата радиация е доста ниска.

„На повърхността това по принцип не е голям проблем, но в близост до полюсите и тези полярни области частиците, които се образуват по време на слънчеви изригвания, по-лесно си проправят път до земната атмосфера и затова там потенциално има по-висок риск за излагане на подобни частици. Ние целим засега чисто физично да видим какъв е фонът от космически лъчи“, допълни той.

Доц. Козарев е категоричен, че този проект е само едно начало.

„Имаме големи планове за изграждане на допълнителни астрономически експерименти и се надявам да продължи нашето страхотно партньорство с Националния център за полярни изследвания и с Българския антарктически институт и в бъдеще да идентифицираме нови интересни експерименти, интересни наблюдения, които могат да се осъществяват от нашата база в Ливингстън“, заключи той. | БГНЕС