Народният съд не само ликвидира политическия и икономическия елит на България – негови жертви са и обикновени хора, изпълнявали дълга си към страната. Сред жертвите на съда са и членовете на ВМРО в Горноджумайска област. Много повече са избитите без съд и присъда.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът доц. д-р Светослав Живков. Той е част от авторския колектив на сборника „Народният съд в България (1944–1945). Герои и антигерои“. Ръководител на проекта е проф. Мартин Иванов.

Доц. Живков разказа за начина, по който е функционирал Народният съд и кои са били жертвите му.

БГНЕС: С какви методи Народният съд ликвидира българския елит – икономически и политически?

Светослав Живков: Вижте, методите определено са насилствени и квазисъдебни. Наричам ги квазисъдебни, защото това е имитация на съдебен процес. Позовава се на различни международни конвенции, но сама по себе си всъщност става дума за една разправа – не просто с политическите противници, а с всички хора или с повечето хора, които режимът, който е в процес на утвърждаване, смята за потенциални противници.

Разбира се, сред тези хора има някои, които имат в своето минало, да кажем, профашистки, крайнодесни залитания, но огромната част от съдените от Народния съд не са нито фашисти, нито нацисти, нито военнопрестъпници. Не става дума само за елита – става дума за страшно много обикновени хора, които са съдени от областните състави на Народния съд.

Всъщност нашият опит е именно това – да покажем в пълнота жертвите на Народния съд. Там има страшно много хора – занаятчии, търговци, свещеници – хора, които това, което ги обединява, е, че са си изпълнявали гражданския и служебния дълг към страната.

БГНЕС: Разбирам, че това е първият том от общо три и включва процесите в Горноджумайската област. Искам да попитам – има ли процеси срещу бивши членове на ВМРО, които са съдени като фашисти, „ванчомихайловисти“ и т.н.?

Светослав Живков: Разбира се, има и такива. Всъщност в този първи том са включени по азбучен ред материали. Обхванати са процесите в Бургаска, Варненска, Врачанска, Горноджумайска и, да не пропусна някоя, мисля, че общо са пет области.

От Горноджумайско със сигурност има дейци на ВМРО. Една част от тях са съдени, тъй като е известен факт, че част от дейците на ВМРО се интегрират в българската администрация в периода на Втората световна война – не толкова като дейци на ВМРО, а като по-просветени, по-образовани българи. И, разбира се, те стават част от държавната структура и съответно попадат в обсега на тази репресивна машина.

БГНЕС: Имате ли представа колко души са убити преди Народния съд – непосредствено след 9 септември?

Светослав Живков: Вижте, бройката, която най-често се споменава, е около 2730. Това са смъртните присъди. Разбира се, една от задачите на проекта, до която все още не сме достигнали напълно, е да уточним тази бройка възможно най-точно.

Със сигурност тя е около 2730, но трябва да кажем, че това е всъщност малка част от общия брой екзекутирани и ликвидирани хора в периода след 9 септември. Много повече са загиналите без присъда. За съжаление няма как да установим точния им брой, защото липсват документи.

БГНЕС: В България има ли масови гробове, наподобяващи Худа яма и Мацеснова горица в Словения?

Светослав Живков: Имаме данни за част от екзекуциите – къде са извършени. Това са всъщност областните състави, тогавашните околийски структури. Имаме информация за част от местата.

Разбира се, за всички случаи ще трябва да се мине през цялата налична документация и да се обобщи. Едва ли ще можем да открием всички.

Но мога да кажа, че има данни за Дупница, за Стара Загора също. Най-често това са гробищата – това е най-честото място, където се извършват такива погребения. | БГНЕС