През Първата световна война Кюстендил може образно да бъде определен като военната столица на България. Това заяви в интервю за БГНЕС историкът доц. д-р Ангел Джонев.

Той е автор на фотодокументалната изложба посветена на ролята на града в Първата световна война /1914-1918 г./, която се откри днес в галерия „Старата череша“ в село Раждавица, Кюстендилска област.

„В Кюстендил се разполага Главната квартира на действащата армия. Тук пристига генералитетът и в продължение на 3 години той работи от града. Именно в Главната квартира, в която днес е настанена администрацията на Община Кюстендил, се вземат решенията в този глобален конфликт“, заяви доц. Джонев.

През този период градът е посетен и от множество официални делегации.

„На 18 май 1918 г. пристига императорът на Австро-Унгария Карл I Хабсбургски. Това е най-значимата визита в годините на Първата световна война. Кюстендил е посетен от много представители на германския аристократичен елит, сред които са кралят на Бавария Лудвиг III и херцог Карл-Едуард Сакскобургготски и т.н. Чести гости са представители на управляващия монархически дом - цар Фердинанд I, престолонаследника княз Борис Търновски, царица Елеонора, княз Кирил Преславски. Кюстендил е място с особено значение по това време. Той се намира на картата на България, Европа и света със своята значимост“, подчерта доц. Джонев.

Изложбата, която беше посетена от много граждани на Кюстендил, също така разказва и за славните моменти на българската армия край Дойран, за опожаряването на град Босилеград от сръбската банда на Коста Пекянец през 1917 г. и избиването на местните българи, както и превземането на Главната квартира на българската армия от разбунтувалите се войници в края на Голямата война.

„Снимките ни връщат в епоха, в която България е в подем. Тя решава въпроса за националното си обединение и хората са жертвоготовни, за да се осъществи националния идеал. Това са моменти на върховно усилие, което за съжаление няма да срещнем след това в българската история. С края на Първата световна война рухва националният идеал. Той се опитва да бъде реанимиран по време на Втората световна война, но за кратко. До края на Първата световна война са най-големите усилия на българите да бъдат събрани в една държава“, заяви доц. Джонев. /БГНЕС