Българската икономика се нуждае от коренна промяна в модела си на растеж, защото досегашното стимулиране на потреблението чрез по-високи доходи и бюджетни разходи достига своя предел. Необходим е ясен завой към инвестиции, производителност и развитие на националния капитал. Това заяви в интервю за БГНЕС икономистът и изследовател в УНСС Димитър Чобанов.

По думите му забавянето на икономическия растеж се определя както от външни, така и от вътрешни фактори, като към момента международната несигурност има по-силно влияние.

„Глобалната несигурност, военните конфликти и поскъпването на петрола увеличават производствените разходи и това постепенно се пренася върху цените на голяма част от потребителската кошница“, посочи Чобанов.

Според него обаче вътрешните процеси също засилват инфлационния натиск.

„Разхлабването на фискалната политика, увеличаването на дефицитите, финансирането им чрез външен дълг и кредитната експанзия увеличават количеството пари в икономиката, докато производственият капацитет не успява да реагира със същото темпо“, обясни икономистът.

Чобанов подчерта, че проблемът с инвестициите не е от последните месеци, а се натрупва от години. „Инвестициите не се случват в достатъчна степен от доста години насам. Производственият потенциал не е достатъчен, за да посрещне повишеното търсене и това се отразява в по-бързото нарастване на цените“, каза той.

По думите му вече се наблюдава промяна в поведението на домакинствата.

„Потребителите започват да ограничават количествата, които купуват. Оборотите се запазват заради по-високите цени, но това показва, че хората постепенно губят покупателна способност.“

Националният капитал е ключът към устойчивия растеж

Според Чобанов България не трябва да разчита единствено на чуждите инвеститори.

„Най-необходим е вътрешният компонент на инвестициите. Чуждестранните инвестиции са важни, но те са много по-подвижни и могат лесно да бъдат пренасочени към други държави. Затова развитието на националния капитал е ключово за българската икономика.“

Той смята, че наред с финансовите ресурси е необходима и промяна в начина на мислене на бизнеса.

„Липсва култура на по-дългосрочно планиране. Част от предприемачите все още са ориентирани към бърза печалба, а не към инвестиции, които носят резултат след години“, заяви икономистът.

Инвестиции във всички посоки

По отношение на ролята на държавата Чобанов е категоричен, че икономиката има нужда от инвестиции от всички възможни източници.

„Необходими са частни, публични и чуждестранни инвестиции. Общият им обем през последните години остава недостатъчен като дял от Брутния вътрешен продукт.“

Той даде пример и с образованието, където според него по-високите разходи сами по себе си не гарантират по-добри резултати.

„По-големите средства за заплати не означават автоматично по-високо качество. Важното е как се управляват тези инвестиции.“

Според икономиста България изостава и при внедряването на нови технологии.

„Светът инвестира в изкуствен интелект, автоматизация и роботизация, а България изостава именно в тези направления. Това е област, в която държавата също може да подпомогне бизнеса“, добави той.

Инфраструктура, енергетика и образование

На въпрос кои бюджетни политики биха направили страната по-привлекателна за инвеститорите, Чобанов постави на първо място инфраструктурата.

„Северна България продължава да страда от липсата на ключова транспортна свързаност. Това е един от най-големите инфраструктурни проблеми“, каза икономистът.

Той акцентира и върху необходимостта от инвестиции в енергетиката: „Ако България иска да привлича центрове за данни и инвестиции, свързани с изкуствения интелект, трябва да гарантира надеждно електропроизводство и електроразпределение.“

Според него най-важната инвестиция остава образованието, въпреки че резултатите там се виждат след години. „Това са инвестиции, чиято възвръщаемост се измерва след пет, десет или повече години. Именно затова реформите трябва да бъдат внимателно обмислени“, заяви той.

Моделът, основан на потреблението, не е устойчив

Чобанов е скептичен, че България може бързо да премине към модел на растеж, основан на инвестиции и износ.

„В краткосрочен и средносрочен план подобна промяна е много трудна.“

По думите му през последните години държавната политика последователно е стимулирала потреблението. „Фискалната политика чрез увеличенията на заплати, пенсии и социални плащания беше насочена към стимулиране на потреблението. Това обаче никога не е било устойчива политика във времето“, смята той.

Затова, според него, следващата стъпка трябва да бъде насочена към производството и инвестициите.

„Решенията трябва да бъдат в стимулирането на предлагането, подобряването на бизнес средата, насърчаването на частните инвестиции, изграждането на инфраструктура и повишаването на ефективността на бюджетните разходи“, заключи Димитър Чобанов. | БГНЕС