Кръводаряването в България остава важен социален и здравен акт, но страната все още се различава от развитите европейски държави по начина, по който хората се включват.  Макар броят на кръводарителите е достатъчен, усилията за поддържане на необходимите запаси са големи.

Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Красимира Терзиева, д.м., директор на Националния център по трансфузионна хематология.

През миналата година в Националния център по трансфузионна хематология са регистрирани 42 391 кръводарители, като това отбелязва ръст с малко над 1% спрямо предходната година.

„Кръводарителите в България са достатъчни, за да покрият нуждите от кръв и кръвни съставки за пациентите, но това се постига на цената на големи усилия, както от страна на трансфузионната система, така и от близките на пациентите, които най-често даряват кръв за тях, когато се наложи хемотрансфузия“, каза д-р Терзиева.

В Европа и по света кръводаряването е абсолютно доброволно и безвъзмездно. Хората даряват редовно, без конкретна причина и без конкретен пациент. В България обаче 85–90% от дарителите са близки на пациентите.

Кръводаряването – промяна на нагласите

Д-р Терзиева смята, че за да се промени културата на кръводаряване в страната, трябва повече информираност и активно участие на институциите.

„Кръводаряването е добродетел, която се възпитава. Трябва да се говори за него, хората да знаят къде и как могат да дарят кръв, както и как протича самата процедура. Националният кръвен център и другите места за кръводаряване могат да достигнат до хората чрез акции, кампании и изнесени екипи извън центъра. За наша радост графикът ни с такива акции е пълен до края на месец юни.“, посочи медикът.

Ползи и митове за кръводарителя

Има множество митове около кръводаряването, които често отблъскват потенциалните дарители. Според д-р Терзиева процедурата е бърза и лесна, работи се с еднократни консумативи, а медицинските екипи са обучени да предразполагат дарителя и се грижат, както за него, така и за безопасността на кръвта.

„При кръводаряването не само се спасява живот. То има ползи и за самия дарител – намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, а намаляването на оксидативния стрес може да намали риска от някои видове рак. Всеки дарител минава профилактичен преглед и изследвания, а в някои страни с кръводаряването се доказва, че човек е здрав и с това печели добър статус в обществото“, заяви директорът на Националния център по трансфузионна хематология.

Така актът на даряване кръв се превръща не само в солидарност, но и във форма на лична превенция.

Кампании и инициативи

В навечерието на светлите пролетни празници Националният център по трансфузионна хематология организира активни кампании за кръводаряване. Текущата инициатива е съвместна с лечебни заведения и носи името „Медицински специалисти - заедно за живота“.

„Това показва човешката страна на медиците, които се отзовават да дарят кръв за своите пациенти, и лекуват не само с професионализма си, но и човешки“, обясни д-р Терзиева.

Традиционната пролетна кампания, свързана с Цветница и Великден, се провежда близо 20 години. Тази година инициативата получи благословението на Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.

Планираните дати и места за даряване на кръв са:

5 април (Цветница) – храм „Покров Богородичен“ (зад хотел Родина) и храм „Свети Седмочисленици;“

16 април (Светлата седмица) – Богословски факултет и храм „Света Неделя“;

19 април (Томина неделя) – храм „Рождество Христово“ в Младост.

Д-р Терзиева призово всички здрави хора: „Не чакайте някой да има нужда от вашата кръв. Дарявайте редовно, за да може Кръвният център да разполага с необходимите запаси и да обслужва над 50 болници в София и региона.“

Повече за работата на Националния център по трансфузионна хематология може да научите на страницата му в социалната мрежа Фейсбук: https://www.facebook.com/darikrav  и на сайта на центъра: www.ncth.bg І БГНЕС