Цари едно силно пожелателно мислене, че „Оста на съпротивата“ в Близкия Изток е изчезнала. Лидерите са ужасно обезсилени, но идеологията и социалните фактори не са елиминирани.

Това заяви в интервю за БГНЕС арабистът и политолог д-р Инна Рудолф, научен сътрудник в Катедрата по военни науки в Кингс колидж в Лондон. С нея обсъдихме развитието на тази ос, ситуацията в Ирак, възможното разоръжаване на „Хизбула“ и риска от нова голяма война в региона.

Д-р Рудолф обясни, че в момента в публичното пространство доминира желанието да се вярва, че т. нар. „ос на съпротивата“ е загубила своето място в региона.

Тя признава, че „въоръжените лидери на тази ос са ужасно обезсилени“, но подчерта, че това по никакъв начин не означава край на идеологията, нито на „структурните и социалните фактори“, довели до появата ѝ.

В своите изследвания д-р Рудолф поставя ударението върху средата, в която тази идеология вирее, подчертавайки, че терминологията и начинът на мислене, свързани с „съпротивата“, присъстват не само във военни и ислямистки движения, но и в някои леви движения – тема, която рядко се обсъжда открито.

По въпроса кои са водещите актьори в „оста на съпротивата“ днес, д-р Рудолф посочи, че от иранска гледна точка Ирак е от изключително геополитическо значение.

Но това, уточни тя, не трябва да се тълкува погрешно: за Иран е „от много по-голяма полза“ да има стабилно иракско правителство, което може да представлява иранските интереси на международно ниво – „било то директно или индиректно“. Това е по-важно за Техеран, отколкото да продължава „на всяка цена“ да спонсорира и въоръжава милициите, които да дестабилизират Ирак.

Тази позиция се засилва още повече след загубата на съюзници в Сирия и отслабването на „Хизбула“ в Ливан – особено в контекста на настоящите дискусии за разоръжаване на шиитската организация и потенциалното превръщане на движението в чисто политическа структура.

„Когато вземем всички тези фактори… за Иран е много по-важно Ирак да е стабилен партньор, на когото те да могат да разчитат“, подчерта д-р Рудолф.

Относно ситуацията в Ирак и проведените избори, д-р Рудолф припомни, че те са се състояли на 11 ноември и са преминали сравнително спокойно, „без значими инциденти“, въпреки политическото убийство на един кандидат преди вота.

Сега страната се намира отново в период на сложни преговори.

Тя цитира известен иракски анекдот: че най-големият фактор за това дали ще станеш премиер е… да не спечелиш изборите.

Според нея това се вижда ясно от позициите на шиитската координационна рамка и актьорите около бившия премиер Нури ал-Малики, които настояват, че въпреки спечелените 46 места, това „по никакъв начин не осигурява правото на втори мандат“ за Мохамед Шия ал-Судани.

„Решението ще се вземе въз основа на консенсус“, уточни тя – консенсус, който се договаря от установени официални и неофициални елитни актьори в държавата.

За ситуацията в Ливан след елиминирането на лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала, д-р Рудолф каза, че това е „огромен удар“.

При разговора ѝ с хора, свързани с движението – политически, военно или идеологически – доминираха „шокът“ и първоначалният „отказ да се повярва, че тази червена линия е била прекрачена“.

Но тя подчерта, че е нереалистично да се заключи, че движението ще изчезне, тъй като има дълбоки „социални, религиозни и културни корени“ в обществото.

Докато в южен Ливан има групи, които се чувстват маргинализирани и не вярват, че правителството в Бейрут може да ги защити или да гарантира суверенитета на страната, „винаги ще има благоприятна среда“ за наратива за нуждата от съпротива.

На въпроса дали има вероятност от мащабен конфликт между Израел и основните му противници, д-р Рудолф отговори, че това „зависи за коя държава говорим“.

Тя посочи сериозните заплахи от израелска страна: ако в зададения срок правителството не разоръжи напълно „Хизбула“, Израел е готов да предприеме „много по-сериозни военни действия“, включително извън южен Ливан и зоната южно от река Литани.

Като пример експертът посочи ликвидирането на Хайтам Али Табатабаи „в южен Бейрут“, случило се само преди дни.

Но тя добави, че всяка операция с цивилни жертви „допринася за поляризирането на дискурса“ в Ливан и влияе върху дебата за разоръжаването.

Обществото, като цяло, смята, че оръжията трябва да бъдат изцяло под контрола на държавата – под ръководството на „силно ливанско правителство, което мисли за националните интереси“ и защитава всеки гражданин на юг, без да го третира като изолирана група. | БГНЕС