Чувствителният въпрос за присъединяването на Украйна към НАТО

Украйна увеличи усилията си за присъединяване към НАТО след нахлуването на Русия през миналата година, твърдейки, че гаранциите за сигурност, дадени от Москва, Вашингтон и Лондон, когато тя се отказа от ядрения си арсенал на Русия през 1994 г., явно са безполезни.

Докато източноевропейските страни твърдят, че на срещата на върха на НАТО във Вилнюс във вторник и сряда на Киев трябва да бъде предложена някаква пътна карта, Съединените щати и Германия са предпазливи към всяка стъпка, която може да приближи алианса към война с Русия.

Руският президент Владимир Путин посочи разширяването на НАТО към границите на Русия през последните две десетилетия като основна причина за решението си да изпрати десетки хиляди войници в съседна Украйна на 24 февруари 2022 г.

Всяко разширяване на Организацията на Северноатлантическия договор трябва да бъде съгласувано с всички 31 членове, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече изключи официална покана за Киев на срещата на върха.

Следват стъпките, които Украйна предприе по пътя си към членство в НАТО, възможният компромис по отношение на следващите стъпки - и мнението на Русия за развитието на събитията, представени от „А Нюз“.

Неначертан път

През 2008 г. на срещата на върха в Букурещ НАТО се съгласи, че Украйна - която беше част от управлявания от Москва Съветски съюз до разпадането му през 1991 г. - може евентуално да се присъедини към алианса.

Лидерите на НАТО обаче не предоставиха на Киев така наречения План за действие за членство (ПДЧ), в който да бъде изложена пътна карта за приближаването ѝ към блока. След това Москва незаконно анексира Крим от Украйна през 2014 г. и подкрепи сепаратистки проксита в Източна Украйна.

По време на рядко посещение в Киев през април тази година Столтенберг заяви, че "законното място" на Украйна е в НАТО, но по-късно даде да се разбере, че тя няма да може да се присъедини, докато продължава войната с Русия, чиито сили сега окупират по-голяма част от източната и южната част на Украйна.

В началото на юни украинският президент Володимир Зеленски заяви, че нацията му разбира тази позиция, но в края на месеца той повтори призивите си Украйна да получи "политическа покана" за НАТО на срещата на върха.

В рамките на процеса на ПДЧ, следван от други бивши комунистически страни в Източна Европа, кандидатите трябва да докажат, че отговарят на политически, икономически и военни критерии и са в състояние да предоставят военен принос към операциите на НАТО.

От 1999 г. насам повечето държави, които се стремят да се присъединят към НАТО, участват в ПДЧ, въпреки че тази процедура не е задължителна: Финландия и Швеция, бивши неутрални държави, които работят в тясно сътрудничество с НАТО, бяха поканени да се присъединят директно към алианса.

Не е ясно как ще изглежда пътят на Украйна към членство, тъй като все повече държави, сред които Великобритания и Германия, предлагат да се прескочи процесът на ПДЧ.

С подобен ход НАТО би могла да отговори на исканията на Киев и съюзниците му в Източна Европа да надхвърлят формулировките на споразумението от срещата на върха в Букурещ през 2008 г., без да предлага на Украйна действителна покана или график.

Откакто Русия нахлу в страната, украинската армия предприе важни стъпки към стандартите на НАТО. Процесът се ускорява, тъй като оръжията и боеприпасите, произведени в Съветския съюз, постепенно се изчерпват, а Западът обучава украинските войски по стандартите на НАТО и изпраща все по-модерно въоръжение.

Защо украинското членство е толкова чувствителен въпрос?

Клаузата за взаимопомощ е в основата на алианса, който е създаден през 1949 г. с основна цел да противодейства на риска от съветско нападение на територията на съюзниците. Тя се посочва като една от основните причини, поради които Украйна не може да се присъедини към НАТО, докато е в конфликт с Русия, тъй като това може незабавно да въвлече алианса в активна война. Клаузата, член 5 от Вашингтонския договор на НАТО, гласи, че нападение срещу един съюзник се счита за нападение срещу всички съюзници.

Столтенберг даде да се разбере, че макар НАТО да трябва да обсъди варианти за предоставяне на гаранции за сигурност на Украйна за времето след войната, гаранции за сигурност по член 5 ще се предоставят само на пълноправни членове на алианса.

Кремъл представя разширяването като доказателство за враждебността на Запада към Русия - нещо, което западните сили отричат, твърдейки, че алиансът има изцяло отбранителен характер. Москва заяви, че ако Украйна се присъедини към НАТО, това ще доведе до проблеми за много години напред, и предупреди за неуточнен отговор, за да гарантира сигурността си. /БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон