ЕС прие нов пакет от мащабни санкции срещу Русия заради войната в Украйна, с които се цели да се увеличи натискът върху Кремъл чрез понижаване на тавана на цените за износ на руски петрол.

Това е 18-ият кръг от икономически мерки на Европа срещу Русия от началото на инвазията през 2022 г. и идва в момент, когато съюзниците се надяват, че американският президент Доналд Тръмп ще изпълни заплахата си да накаже Москва за блокирането на мирните усилия.

„ЕС току-що одобри един от най-строгите си пакети от санкции срещу Русия досега“, заяви върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас, цитирана от АФП.

„Посланието е ясно: Европа няма да отстъпи от подкрепата си за Украйна. ЕС ще продължи да засилва натиска, докато Русия не сложи край на войната“, добави тя.

Украинският президент Володимир Зеленски приветства приемането на санкциите като „необходимо и навременно“.

Новите мерки бяха одобрени, след като Словакия оттегли блокадата си, продължила седмици, след преговори с Брюксел за отделни планове за постепенно преустановяване на вноса на руски газ.

Словашкият лидер Роберт Фицо, който е близък до Кремъл и чиято страна остава зависима от руската енергия, оттегли опозицията си, след като получи от Брюксел това, което той нарече „гаранции“ за бъдещите цени на газа.

Френският външен министър Жан-Ноел Баро нарече последните мерки „безпрецедентни“ и добави, че „заедно със Съединените щати ще принудим (руския президент) Владимир Путин да сключи примирие“.

Като част от новите санкции, предназначени да подкопаят военния бюджет на Русия, дипломати посочиха, че ЕС е съгласен да понижи тавана на цените на руския петрол, изнасян за трети страни по света, с 15 % под пазарната стойност.

Това се случва, въпреки че съюзниците на ЕС не успяха да убедят американския президент Доналд Тръмп да се присъедини към плана.

Таванът е инициатива на Г-7, целяща да ограничи сумата, която Русия печели от износ на петрол за страни по целия свят, като Китай и Индия.

Определен на 60 долара от Г-7 през 2022 г., той е предназначен да ограничи цената, на която Москва може да продава петрол по целия свят, като забранява на корабни компании и застрахователни компании, които работят с Русия, да изнасят над тази сума.

ЕС вече до голяма степен е преустановил вноса на руски петрол.

Съгласно новата схема на ЕС, която се очаква да получи подкрепата на съюзници от Г-7 като Великобритания и Канада, новото ниво ще започне от 47,6 долара и може да бъде коригирано в зависимост от промените в цените на петрола в бъдеще.

Длъжностни лица от ЕС признават, че схемата няма да бъде толкова ефективна без участието на САЩ.

Освен това, длъжностни лица заявиха, че ЕС включва в черния списък още над 100 кораба от „сенчестия флот“ на остарели танкери, използвани от Русия за заобикаляне на ограниченията за износ на петрол.

Предвидени са и мерки за спиране на възобновяването на експлоатацията на нефункциониращите газопроводи „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ в Балтийско море.

Сред другите цели са санкции срещу руска нефтопреработвателна рафинерия в Индия и две китайски банки, като ЕС се стреми да ограничи връзките на Москва с международните партньори.

Разширява се и забраната за сделки с руски банки, както и ограниченията за износа на стоки с „двойна употреба“, които могат да бъдат използвани на бойното поле в Украйна.

Последният кръг от мерки на ЕС идва, след като в понеделник Тръмп заплаши да наложи масивни „вторични тарифи“ на купувачите на руска енергия, ако Русия не спре боевете в рамките на 50 дни.

Действието на Тръмп представлява драматичен обрат в предишните му усилия за сближаване с Кремъл, като той заяви, че търпението му към Путин се изчерпва.

Множеството международни санкции, наложени на Москва в трите години и половина от началото на инвазията, досега не успяха да парализират руската икономика или да забавят военните действия.

Западни официални лица обаче твърдят, че въпреки че руската икономика досега е устояла на санкциите, ключови икономически показатели като лихвените проценти и инфлацията се влошават. | БГНЕС