Бъдещият премиер на България Румен Радев вижда възможност за увеличаване на значението на България в региона, на Балканите и в Източна Европа. Той "показва мускули“ и  блокира отделни страни в процеса на разширяване. И то особено чрез въпроса за положението на българското малцинство. Това се казва в обширен анализ за следващия български министър-председател на сръбско списание, което от 2024 година е под контрол на режима на президента Александър Вучич, предаде БГНЕС.

Репортерът на БГНЕС припомня, че в началото на 2024 г. швейцарската медийна група Ringier, която притежаваше списание "НИН" в продължение на 22 години, го продаде на Йелена Дракулич-Петрович, която се счита за много близка до управляващите в Сърбия. След тази промяна главният редактор Милан Чулибрк и почти цялата редакционна колегия напуснаха "НИН". В официално изявление те посочиха, че не могат да гарантират редакционната независимост при новото ръководство. Агенция БГНЕС публикува пълният текст от анализа без съкращения.

Само няколко дни след като падането на Виктор Орбан привлече вниманието на сръбската общественост, пристигнаха резултатите от предсрочните парламентарни избори в България. Това, че вътрешните събития в тази държава се възприемат като по-малко значими за Сърбия, вероятно се доказва от липсата на толкова силна реакция, каквато предизвика победата на Петер Мадяр. Но трябва да се припомни, че в края на миналата година България се оказа сред държавите членки на ЕС, които наложиха вето на отварянето на Клъстер 3, а отношенията допълнително се натоварват от периодични изказвания за положението на българското малцинство в Сърбия. Не бива, освен това, да се пренебрегва и геостратегическото значение на съседна България за нашата страна, през чиято територия пристига както руският, така и азербайджанският газ.

Въпреки че Румен Радев не е ново лице на българската политическа сцена, доскорошният президент, след години, прекарани на церемониална длъжност, сега ще се озове в ролята на премиер. Във връзка с това възниква въпросът дали той ще остане на същите позиции и как това би могло да повлияе на отношенията със Сърбия. Междувременно нека припомним някои от скорошните му позиции.

"Западните Балкани са критично гореща точка за сигурността, която изисква пълното внимание на Европейския съюз. Смятам, че е крайно време всички европейски институции да приемат този проблем много по-сериозно. Това е изключително чувствителен въпрос и за нас“, каза Радев на 1 ноември миналата година в отговор на въпрос на БГНЕС относно опасностите, които представлява проектът „Сръбски свят“, и как тази инициатива на Белград влияе на сигурността в региона.

През 2024 г. Радев говореше и за това, че трябва да се преразгледа подкрепата за Сърбия по пътя към ЕС заради начина, по който Белград се отнася към българското малцинство в страната, добавяйки, че ключов критерий за подкрепата за напредъка на страните от Западните Балкани ще бъде положението на неговите сънародници във всяка страна – конкретно условията за икономическо и социално развитие и способността им да бранят своята национална идентичност, език, култура и историческа памет. Но само три години по-рано той заявяваше, че за българското национално малцинство в Сърбия е "направено много“, както и че "България винаги е оказвала помощ на Сърбия по пътя към обединена Европа“.

Бившата посланичка към ОССЕ и член на Форума за международни отношения Бранка Латинович казва пред "НИН", че България се е поставила като спирачка по пътя на страните от Западните Балкани към ЕС и че най-високата цена е платила Северна Македония. Що се отнася до Сърбия, тя добавя, че въпросът за българското малцинство често се използва за политически натиск, който тя тълкува като "показване на мускули“ в региона.  Запитана дали това ще се промени с идването на Радев начело на българското правителство, Латинович отговаря, че някои политици стават по-гъвкави с поемането на премиерската функция. Обяснява, че функцията на премиера е по-взискателна и по-директно свързана с Брюксел. Освен това Латинович добавя, че България дълго време беше в политическа криза, с чести избори и краткотрайни, служебни правителства, което означава, че дълго време се извършваха само текущи задачи, без възможност за дългосрочно планиране и сключване на съответни споразумения.

"Това създаде вакуум в контекста на прекъсване на онази динамика на сътрудничество и отношения, които бяха установени между двете страни, докато Бойко Борисов беше премиер. Вучич и Борисов имаха добри отношения, вероятно защото принадлежат към една и съща политическа група – Европейската народна партия. Техните лични отношения бяха добри, което се отразяваше и на икономическата динамика на двете държави. Затишието настъпва поради дългия период на нестабилност в България“, посочва Латинович. Въпреки че съществуваше общо сътрудничество между Вучич и Радев, както и лични контакти, отношенията между двете държави не бяха на същото ниво, както по времето на Борисов, каза още тя.

"Ще видим колко внимание Радев като премиер изобщо ще отдели на укрепването на двустранните отношения със Сърбия и доколко това ще бъде приоритет. Лично смятам, че България се намира в деликатна икономическа ситуация и че правителството в началото ще се фокусира, подобно на правителството на Петер Мадяр в Унгария, върху това възможно най-скоро да подобри отношенията с Брюксел и да започне стабилизиране на ситуацията в страната. Едва тогава на ред ще дойдат въпросите на двустранните отношения със съседите, което винаги е приоритет на правителството на всяка страна. Но как ще се развива това и с каква динамика, в момента е трудно да се прогнозира“,  смята Латинович и отбелязва, че България периодично се появява като една от страните членки на ЕС, които блокират отварянето на глави със Сърбия.

"И в това е доста упорита. Когато имате страна от региона, която принадлежи към същия геополитически блок, а се държи по такъв начин, това изпраща лошо послание. Радев е профилиран като доста твърд националист, който вижда шанс да засили значението на България в региона, на Балканите и в Източна Европа, като "показва мускули“ и евентуално блокира отделни страни в процеса на разширяване. И то особено чрез въпроса за положението на българското малцинство. В случая със Северна Македония това е по-сложно, но националните въпроси се използват като пречка по пътя към Брюксел“, посочва тя и добавя, че е и въпрос към Брюксел, тъй като подобни случаи все по-често се появяват сред държавите от Западните Балкани.

"Ако геополитическият интерес на ЕС е да затвори своето пространство и да приеме Западните Балкани, то и отделни членки трябва да се приспособят към тази цел. Доколко Радев ще настоява да продължи да блокира Сърбия, остава да се види. Но не съм прекалено оптимистично настроена, предвид опита със Северна Македония и по-ранните позиции“, каза още тя. Запитана за геостратегическото значение на България за Сърбия, предвид факта, че руският и азербайджанският газ пристигат през нейна територия, Латинович отговаря, че това е въпрос на енергийна сигурност. "Става дума за транснационални газопроводи, които не снабдяват само Сърбия, а са част от по-широка енергийна мрежа. Поради това това е доста сложен въпрос. Видяхме, че енергийните потоци могат да бъдат много мощно средство, особено в кризисни ситуации, но в този случай това преди всичко зависи от този, който доставя газа, и от договорните споразумения, които осигуряват сигурността на доставките, независимо дали става въпрос за газопроводи или петролопроводи. Когато става въпрос за съседите, важни са и възлите за разпределение на газ и петрол, както и съответните споразумения, които регулират тези потоци. Опитът показва, че дори когато съществуват политически различия, интересът към енергийната стабилност и икономическите ползи често надделява. Затова би било неочаквано в тази област да се появят по-сериозни проблеми, но със сигурност е важно да се поддържат добри отношения и сътрудничество, за да се осигури безпрепятственото функциониране на системите, които са от общ интерес“, каза пред изданието Латинович. I БГНЕС