Израелският въздушен удар, при който беше убит иранският ръководител по сигурността Али Лариджани, отстрани един от най-опитните и влиятелни политици на Ислямската република в критичен момент.

Лариджани не беше военен командир, но беше ключова фигура във формирането на стратегическите решения на Иран. Като секретар на Висшия съвет за национална сигурност той се намираше в центъра на вземането на решения за войната, дипломацията и националната сигурност. Гласът му имаше тежест в системата, особено при управлението на конфронтацията с САЩ и Израел.

След убийството на върховния лидер Али Хаменей на 28 февруари Лариджани зае твърда позиция, сигнализирайки, че Иран е готов за продължителен конфликт. Смъртта му, потвърдена от държавните медии, идва на фона на по-широка кампания, при която редица висши ирански представители и командири бяха убити в рамките на седмици. Това подсказва за целенасочени усилия за отслабване на ръководството на страната по време на война.

Въпреки твърдата си позиция спрямо Запада, Лариджани често беше определян в Иран като прагматик. Той съчетаваше идеологическа лоялност с технократичен подход, като предпочиташе внимателно изчислена стратегия пред остра реторика. Макар да беше скептичен към сътрудничество със Запада, той участваше в ключови дипломатически усилия, включително като пратеник в дългосрочното споразумение за сътрудничество с Китай.

Към момента на смъртта си Лариджани управляваше три големи кризи.

Първата беше самата война – той настояваше Иран да се подготви за продължителна борба и да разшири конфликта в региона, включително чрез затваряне на Ормузкия проток.

Втората беше вълна от вътрешни безредици, започнали заради икономически проблеми, но прераснали в масови протести срещу режима. Те бяха потушени със сила, при което загинаха хиляди протестиращи.

Третата беше ядрената програма на Иран и застиналите непреки преговори със САЩ, които допълнително бяха усложнени от военните удари.

Отстраняването му оставя тези проблеми нерешени и ги прехвърля на все още неизвестен наследник в изключително нестабилна ситуация. Макар Иран да показва устойчивост, включително чрез влияние върху глобалните енергийни пазари, въздушното му пространство остава уязвимо за нови атаки. Всеки нов висш ръководител ще бъде изложен на непосредствен риск.

Това може да доведе до засилване на ролята на военните. Изказвания на президента Масуд Пезешкиан подсказват, че въоръжените сили са получили по-широки правомощия да действат при отслабване на политическото ръководство, което може да ускори решенията, но с по-малка координация. Има и признаци, че ръководството среща трудности при въпроса за наследяването. Властите отлагат публични съобщения и държат някои фигури, включително новия върховен лидер Моджтаба Хаменей, далеч от публичното пространство. Не е ясно дали това се дължи на съображения за сигурност или на вътрешна несигурност. В краткосрочен план това вероятно ще доведе до по-напрегната ситуация – по-твърда военна позиция и по-силни репресии вътре в страната.

Началникът на иранската армия Амир Хатами вече заплаши с „решителен“ ответен удар за смъртта на Лариджани. В дългосрочен план обаче система, която продължава да губи висши фигури, може да срещне сериозни затруднения в управлението, особено в страна с над 90 милиона души население. Смъртта на Лариджани не е просто загуба на един политик – тя задълбочава криза в ръководството, която може да повлияе както на хода на войната, така и на стабилността на самата иранска държава. | БГНЕС

Автор: Амир Азими, Би Би Си