Сърбия подхранва анти-косовски настроения сред гражданите на Черна гора и Северна Македония, като се стреми постепенно да ги пренесе, в рамките на своята стратегическа комуникация срещу Косово, на институционално и държавно равнище. Тези нагласи вече не стоят в периферията на политическия живот или сред националистически групи. Те се проявяват в общини, парламентарно представени партии и сред високопоставени държавни фигури с ясно изразена линия на противопоставяне срещу Косово.

Не е просто пропаганден процес. Става дума за опит да се произведе обществена враждебност, тя да бъде превърната в политически климат, а след това и в институционални позиции. Така оспорването на Косово вече не изглежда единствено като официална позиция на Сърбия, а е представено като воля на граждани и институции в съседни държави.

Зета е политически прецедент

На 12 май, в деня на Свети Василий, почитан от сръбските и черногорските православни християни, община Зета в Черна гора, управлявана от Демократическата народна партия, прие решение за „анулиране“ на признаването на Косово. То последва митинг на партията, проведен на 10 май под ръководството на черногорския депутат Милан Кнежевич, на който беше обявена кампания за оттегляне на признаването на Косово. Кнежевич използва откровено националистически език и заяви, че Черна гора трябва да се освободи от този „колониализъм“ и да се върне към корените на Негош.

На пръв поглед подобно решение може да изглежда абсурдно. Общините не признават държави и не могат да отменят признаване по въпрос, който не е в техните правомощия. Именно тук обаче е същността на проблема. Целта не е правен ефект, а политическо, психологическо и символно въздействие.

Зета не може да промени статута на Косово, но може да създаде прецедент. Тя може да тества реакцията на Подгорица, общественото мнение, международния фактор и други общини, в които просръбски актьори имат влияние. Затова този случай не бива да се чете като обикновено общинско решение, а като тест за изнасяне на сръбското оспорване на Косово в местните институции на съседни държави. Използва се акт без правна стойност, за да се произведе политически, емоционален и комуникационен ефект.

Това е по-развита фаза на хибридната война. Първо се създава наратив. След това се формира колективна емоция. Тази емоция се вгражда в религията, историята, спорта, фестивалите, графитите и политическите събирания. На по-късен етап местен актьор превръща тази атмосфера в институционален акт, дори когато той няма никаква правна сила.

Черна гора е пространство за сръбска реконфигурация

Целта е чрез религия, национализъм, история и идентичност сред черногорското общество да се насърчава омраза към Косово и симпатия към просръбските позиции. След изборите през 2020 г. и политическите промени в Черна гора влиянието на просръбските и проруски партии постепенно се засили. Не е случайна и инструментализацията на преброяването, при което чрез политически, църковни и идентичностни кампании бяха направени опити да се промени балансът на националната самоидентификация в полза на сръбската идентичност.

Разгледах този въпрос по-подробно в труда си „Геополитически рискове и реконфигурации: Сърбия и предизвикателството пред стабилността на Черна гора“, където посочих, че Сърбия се стреми да използва Черна гора като пространство за пренареждане на регионалното си влияние. Белград не възприема Черна гора като съседна държава, а я смята за изгубено стратегическо, идентичностно и геополитическо пространство. За Сърбия загубата на Черна гора означава и загуба на достъп до море, на стратегическа дълбочина и на част от сръбския исторически разказ за православието, славянството и политическото наследство на региона.

Именно затова Косово се използва в Черна гора не само като външнополитически въпрос, а като инструмент за пренасочване на политическата идентичност на самата Черна гора. Позоваването на Негош от страна на Кнежевич надхвърля историческата реторика и се превръща в политическо послание. Чрез Негош, Сръбската православна църква, Свети Василий и други религиозни и исторически символи се изгражда идеологическа линия, в която Черна гора е част от „Сръбски свят“, а не гражданска, независима и евроатлантическа държава.

Кръгът от просръбски общини

В този смисъл случаят със Зета е пряко свързан с опита за създаване на кръг от просръбски общини, структури и актьори в Черна гора. Не е необходимо този кръг веднага да бъде обявен като формален проект, защото може да бъде изграждан постепенно чрез общини, партии, църквата, медиите, преброяването, историческите наративи и местната мобилизация.

Първо се създават просръбски политически острови. След това те се свързват помежду си. В крайна сметка могат да бъдат използвани като основа за по-мащабни политически искания: по-широки правомощия, автономия, асоциация на общини, федерализация, референдум или натиск върху централната власт.

Тази логика става още по-сериозна, когато виждаме, че анти-косовските настроения не се ограничават до общини или местни фигури като Зета и Кнежевич. Те вече са достигнали и най-високото институционално равнище в Черна гора. Настоящият председател на парламента Андрия Мандич е сред най-ярките противници на признаването на Косово от Черна гора. Неговите предишни позиции срещу Косово не останаха само опозиционна реторика, защото днес той оглавява най-висшата представителна институция на черногорската държава и е част от архитектурата на сигурността на страната.

Това показва, че не става дума за изолирани инциденти, а за политическа, институционална и комуникационна верига. Общините служат за тестови терен. Просръбските партии действат като механизми за мобилизация. Централните институции могат да се превърнат в пространство, в което този климат да бъде трансформиран в натиск на държавно равнище. В тази верига Зета и Кнежевич функционират като местни лостове на дневния ред на „Сръбски свят“, а Мандич показва проникването на тези настроения в централното институционално ниво. Значението не е в решението на Зета като документ, а в Зета като политическа лаборатория.

Северна Македония и нормализирането на омразата

Същата логика наблюдаваме и в Северна Македония. През януари 2026 г. случаят във Вевчани показа как сръбските националшовинистични наративи проникват в културния живот, празничните прояви и местните общности. На 16 януари посочих, че този случай е характерен за фазата на психологически и социален натиск в хибридната война, при която целта не е непременно незабавна ескалация, а постепенно нормализиране на езика на омразата и конфликта.

На спортни събития в Северна Македония чуваме открито антиалбански скандирания, включително призиви като „Убий албанците“. Тези послания не бива да се разглеждат като изолирани случаи, защото се повтарят в различни форми в Сърбия, Черна гора, Северна Македония и други пространства на Западните Балкани.

Един графит може да бъде инцидент. Скандиране на стадион може да бъде инцидент. Един карнавал може да бъде представен като сатира. Общинско решение може да изглежда абсурдно. Когато обаче всичко това се повтаря в различни държави, със същата анти-косовска и антиалбанска логика, вече не говорим просто за инциденти. Говорим за модел на действие.

Психополитическо обкръжаване

Тези случаи показват, че Сърбия действа многопосочно. Тя използва национализъм, религия, спорт, графити, фестивали, общини и политически актьори, за да създава анти-косовски нагласи в региона. Целта е първо да се генерира обществен натиск, след това да се изгради политически климат и накрая този климат да бъде превърнат в институционални позиции срещу Косово.

Затова става дума за форма на психополитическо обкръжаване на Косово. Не за класическо военно обкръжение, а за обкръжение чрез враждебност, произведена в обществата около него. Целта е Косово да се сблъска не само с оспорването на държавността му от страна на Сърбия, но и с изкуствено създаден враждебен климат в Черна гора и Северна Македония.

Това обслужва Сърбия по няколко начина. Релативизира се агресивната роля на Белград, защото въпросът вече не е представен като „Сърбия срещу Косово“, а като „регионално недоволство“ от Косово. Създава се натиск върху съседните правителства да не подкрепят силно Косово. В същото време Сърбия получава пропаганден и дипломатически материал, за да представя Косово като дестабилизиращ фактор, докато самата тя се показва като държава, която „управлява тревогите“ на сърбите и своите съюзници в региона.

Затова Зета и Кнежевич не са началото на тази стратегия. Те са нейното активиране в открито политическа форма. Юридически ефектът от действията на община Зета е нулев. Политически и психологически обаче ефектът е реален. Това е типичната еволюция на хибридната война: от наратив към емоция, от емоция към мобилизация, от мобилизация към акт на местно ниво акт и от него към институционален натиск. Ако този модел не бъде разпознат и пресечен навреме, той може да се превърне в регионална политическа верига срещу Косово. | БГНЕС

---

Анализът е написан за БГНЕС от д-р Гуракуч Кучи, преподавател в колежа „Универсум“ в Прищина и външен сътрудник в Института за изследване на хибридната война „ОКТОПОД“