Завършване на основно образование в 8. клас и въвеждане на задължителна матура за основния профилиращ предмет могат да залегнат в следваща промяна на Закона за предучилищното и училищното образование.

Това стана ясно по време на дискусия, организирана от МОН с участието на министър Красимир Вълчев, учители, директори, родители, представители на синдикатите, академичните среди и неправителствения сектор и др. 

Започваме обсъждане на учебните програми, възможностите за отклонения в тях на училищно ниво, баланса между видовете подготовка, както и формата и ролята на националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити. Тези теми са част и от по-голям разговор, който стартирахме преди месеци - за промяна на структурата на системата и изместване на завършване на основно образование в 8. клас, отбеляза Вълчев. 

Пред участниците той представи анализ на образователните системи в европейските страни. Броят учебни часове, с които образованието в България изостава в стравнение с държавите от ЕС, е равен на почти 2 години.

„Нашият учебен план в сравнение с другите страни е относително балансиран, но виждаме, че имаме по-малко учебни часове“, посочи министърът.  В рамките на задължителното образование страната ни изостава от държавите членки с брой учебни часове, равен на близо две години, като това е особено видимо в основното образование. Разликата между България и страните от ЕС е още по-голяма по отношение на изучаването на природните науки – делът на часовете по тези предмети е по-голям в повечето държави. 

Анализът в ЕС показва, че повечето страни използват резултатите от националните изпити за приемане на ученици в гимназиалната степен само в най-предпочитаните училища, в частни и/или в специализирани. Малко държави използват резултатите от националните изпити за прием в гимназии. В отделни случаи те се използват като ориентир за възможностите и интересите на учениците.

"Затова ще обсъждаме и бъдещи промени в националните изпити и вероятно ще инициираме и мерки за засилване на ролята на външното оценяване в 10. клас”, обясни министър Вълчев. 

Според него данните от този национален изпит са вероятно най-обективни, тъй като нашата образователна система традиционно показва високи резултати в начален етап, а в изпита след 7. клас има отражение на допълнителните уроци, които много от учениците взимат. “В 10. клас данните може би са най-честни, но имаме проблемът, че резултатите са без значение за учениците и те не са мотивирани да покажат знанията си”, обясни той. По думите му е логично зрелостниците да полагат матура по основния профилиран предмет, който са изучавали от самото начало на  приемането си в гимназията. „Сега учениците  се чувстват по-сигурни по чужд език и 50% от зрелостниците го избират като втора матура“,  посочи Красимир Вълчев. 

Част от бъдещата реформа в образованието е и приемането на нови учебни програми.

На сайта на МОН вече са публикувани концепции на учебни програми, които са изпратени на регионалните управления на образованието и в следващите три месеца предстоят дискусии по предмети в отделните райони.

Вълчев съобщи още, че сред обмисляните промени е на база различни критерии да се даде в по-голяма степен възможност на училищата да правят иновации и отклонения от учебните планове. | БГНЕС