Председателят на Европейския съвет Антониу Коща подкрепи идеята за опростяване на правилата за приемане на нови членове в Европейския съюз, заявявайки, че блокът трябва да ускори процеса на разширяване, за да покаже на партньорите от Западните Балкани, че е сериозен в намерението си да превърне европейските им амбиции в реалност.

В ексклузивно интервю за „Евронюз“ от черногорския град Тиват, където днес се събират лидерите на ЕС и Западните Балкани, Коща предложи промени в настоящата методология за разширяване, която често е определяна като тромава и е източник на разочарование в региона, където някои държави чакат членство близо две десетилетия.

„В момента трябва да гласуваме повече от 40 пъти в рамките на целия процес“, каза Коща, като добави, че ЕС може да намали броя на етапите, на които се вземат решения, за да направи процедурата по-ефективна.

Членството в ЕС изисква единодушно одобрение от всички държави членки на различни етапи от преговорния процес, което дава възможност на националните правителства да използват правото си на вето.

„Лично аз смятам, че не е необходимо единодушие за откриването на глави и клъстери. Единодушие е нужно само за тяхното затваряне“, обясни Коща. Той визира 33-те преговорни глави, групирани в шест тематични клъстера, които кандидатите трябва да приключат успешно, преди да станат членове на Съюза.

По думите му двустранните спорове, които могат да забавят кандидатурата на дадена страна, трябва да бъдат решавани между самите държави с подкрепата на европейските институции, без това да се превръща в пречка за процеса на присъединяване.

Изявленията му идват след значителен пробив в кандидатурата на Украйна за членство в ЕС, след като унгарският премиер Петер Мадяр прекрати двегодишното вето на Будапеща върху преговорите с Киев. Това стана след постигане на споразумение относно правата на унгарското малцинство в Украйна, с което беше сложен край на продължилото месеци противопоставяне.

Коща определи „новото отношение на Унгария в Европейския съюз“ като положително.

Той също така предложи по-широко използване на преходни периоди за кандидатите, за да стане процесът по-ефективен. Подобен подход вече съществува в Общата селскостопанска политика на ЕС, чрез която европейските фермери получават финансова подкрепа.

„От предишните разширявания научихме, че винаги сме въвеждали преходни клаузи в области като земеделието и свободното движение. Сега, когато говорим за особено предизвикателно разширяване, вероятно ще са необходими преходни клаузи и по институционални въпроси“, заяви Коща в навечерието на срещата ЕС - Западни Балкани.

Той не уточни как новите членове биха могли постепенно да бъдат интегрирани в институциите на ЕС. Наскоро германският канцлер Фридрих Мерц предложи Украйна да получи ограничени права на глас като част от модел на „асоциирано членство“, преди да стане пълноправен член.

В съвместна статия, публикувана през февруари, албанският премиер Еди Рама и сръбският президент Александър Вучич призоваха за ускорена интеграция без право на вето. На практика това би означавало участие в европейските институции и присъствие на масата за преговори, но без всички правомощия на пълноправното членство. И Сърбия, и Албания са официални кандидатки за присъединяване.

По-късно днес Коща ще се присъедини към председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, както и към 22 европейски лидери, сред които президентът на Франция Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, за срещата в Тиват.

На форума ще участват и лидерите на шестте държави от Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, които са официални кандидатки за членство, както и Косово, което има статут на потенциален кандидат.

Изборът на Черна гора за домакин е силно символичен. Страната се смята за най-напредналия кандидат сред всички държави, които се стремят към членство в ЕС, и според мнозина може да стане 28-ият член на Съюза още догодина. Коща определи подобен сценарий като „не невъзможен“.

Това би представлявало важен пробив в политиката на разширяване, която беше в застой до руската инвазия в Украйна през 2022 г., когато геополитическата ситуация придаде нова спешност на процеса. Черна гора често се разглежда като политически и символично важен, но управляем случай заради сравнително малкия си размер.

В навечерието на срещата Париж и Берлин изготвиха съвместен неофициален документ, в който призовават за „нов импулс“ в политиката на разширяване чрез опростяване на процедурите и предоставяне на допълнителни стимули за постепенна интеграция на кандидатите в ЕС.

„Стремим се към нов, ориентиран към процеса подход, който премахва прекомерно формализираните пречки по междинните етапи и опростява настоящата методология“, се казва в документа, с който „Евронюз“ се е запознала.

Според дипломатически източници предложението е разработено основно с оглед на Западните Балкани и Молдова и не съдържа препратки към Украйна.

Киев настоява Брюксел да намери начин за ускоряване на процедурата по присъединяване, представяйки членството в ЕС като ключова гаранция за сигурността след войната при липсата на перспектива за членство в НАТО.

Междувременно ЕС обсъжда укрепването на слабо познатата клауза за взаимна отбрана по член 42.7 от Договора за Европейския съюз, която би могла да осигури допълнителна защита на Украйна срещу бъдеща агресия.

В Брюксел се разработват и различни алтернативни варианти за по-бърза интеграция на Украйна под наименования като „обратно членство“, „асоциирано членство“ и „облекчено членство“, но засега нито един от тях не се ползва с широка подкрепа.

Въпреки това Коща изрази оптимизъм относно преговорите с Киев.

„Вярвам, че е възможно едновременно да бъдат открити и незабавно затворени няколко от главите на Украйна, защото страната вече е изпълнила необходимото, за да ги приключи“, заяви той. | БГНЕС