Зиновий Поппетров е роден на 12 август 1838 г. в село Враня стена, Радомирско със светското име Захарий. Четиринадесетгодишен отива да учи в близкото село Пенкьовци, но там прекарва само една година. През 1854 г. по-големият му брат Георги го взима със себе си в Сърбия, за да учи неговия занаят на дърводелец.

През 1856 г. младият Захарий отива в Рилския манастир да се учи за свещеник. Две години прекарва в манастира и приема духовното име Зиновий, след което заминава за Ниш да продължи образованието си. Това му желание не се осъществява и той се връща в манастира. През 1859 г. е изпратен да събира помощи за манастира в Берковския край. Тази работа не му харесва и се уговаря да стане учител и църковен певец в с. Прогорелец /сега Якимово, Монтанско/ срещу 12 турски лири годишна заплата, квартира и храна.

През 1863 г. опитал да премине в Сърбия и да продължи образованието си, но бил възпрепятстван от турските власти. Започнал да служи при Видинския владика Паисий като дякон и му разкрил огромното си желание да продължи своето образование. Владиката му обещал да съдейства да продължи образованието си в Белградското богословско училище, но успял да изпълни обещанието си едва през 1868 г. със съдействието на новия видински митрополит Антим. В Белград Зиновий се запознава с Любен Каравелов, Васил Левски и редица членове на Втората легия, които оформят окончателно неговия мироглед.

В първите дни на август 1872 г. той пристига в град Радомир. Откриването на класното училище в града се свързва с неговото име. Той пише в биографията си следното: ,...В 1872 от м. август останах за учител в Радомир, гдето за училищни настоятели бяха Милен Лазаров, Христо Топалов, Стойо Илиев, Стоил Кузманов и свещеник

Янакия /Йоаникия/. И аз захванах с два класа - І и II и четири отделения, аз и още двама учители Христо Ракиловски и Захария Тасев. В същата година - 1872 - дойде бившия ловчански владика Иларион за кюстендилски, когото посрещнахме в Радомир през м. октомврия, когото изпроводих до Кюстендил и ме остави за негов наместник в Радомир освен главен учител с два класа - певец, проповедник и апостол плюс и владички наместник... "

Тук той едновременно с учителската работа върши и своето революционно дело. Основаният от него революционен комитет започнал подготовка за въоръжени действия, снабдявал се с оръжие и други припаси. В своята автобиография за това време той е записал: „През 1874 г. кюстендилския митрополит Иларион ме кани да ме постави за епископ в своята голяма епархия, но аз се отказах от такава чест, като имах предвид по-голяма работа - въстанието... Готвехме и оръжие. Васа при радомирските цинцари беше набавил барут и от София Димитьр Търнев ни провождаше револвери и сабли, някога по Косте Топалов и по други различни лица. Аз бях запознал с делото по-големите ученици, които нощно време в училищния зимник правеха патрони и фишеци за кремаклийките..." В навечерието на въстанието Зиновий и сподвижниците му са арестувани и изпратени в затвора в София.

С влизането на руските войски в София той е освободен и се връща в Радомир, за да продължи своята работа като учител.

На 01 май 1878 г. тогавашният министър на Просвещението Марин. Дринов го назначава за училищен инспектор на Софийското учебно окръжие. Той пише в биографията си следното: „... И през м. февруари, март и априлия, освен учител /директор/ в Радомирското училище, помощник на окръжния началник, които като видя в селата прости свещеници, събра по-младите от целия окръг /Радомирска околия/ около 28 души свещеници да ги обучавам по богослужението, катехизис, свещена и църковна история..." Завършилите курсисти били изпратени по селата за учители. За добрата работа на Зиновий в тези курсове Марин Дринов го награждава с грамота и 600 лева.

От м. ноември 1878 г. Зиновий е назначен за учител /директор/ в Брезник. Там той създава библиотека и дружество /читалище/.

По покана на министъра на Просвещението, архимандрит Зиновий е назначен за трънски училищен инспектор от 5 май 1880 г. В своята автобиография за това време той е записал: „....В Брезник отделенията останаха да следват, а класовете разпуснахме и аз тръгнах по ревизия и правех изпит, дето стояха още ученици, и само в Трън и Цариброд чакаха до м. юни. В Трън имаше трикласно училище смесено, а в Цариброд четири отделения основно, а трикласното беше държавно. Бидох инспектор от 1880 май до 1883 г. септемврия 8 на Трънския учебен окръг и четирите години 1880/81/82/83 имахме временни педагогически курсове в Трън, събрани учителите от Трънско, Царибродско, Брезничко и Радомирско до р. Струма"...

През 1883 г. новият просветен министър Константин Иречек го назначава за ректор на Самоковското духовно училище. Пред министъра той отказва тази длъжност, като предлага за ректор Игнатий Рилски, и започва като обикновен учител в училището.

От 1888 г. училищните инспектори бивали назначавани с избор. Зиновий бил избран едновременно в Кюстендилски, Софийски и Трънски окръзи. Министърът на просветата разчитайки на неговата всеотдайност, му наредил да замине за Кюстендилско, където условията били най-трудни. В продължение на 2 години той бил училищен инспектор в Кюстендилския учебен окръг. През 190 2г. излиза в пенсия.

В своята биография архимандрит Зиновий пише: „... Свидетелства имам за образованието си от 20 априлия 1878 г. в препис, издадено от Белградската духовна семинария, че съм свършил в тази семинария и че съм ръкоположен в свещенически сан. От Кюстендилския митрополит Илариона съм послужен в архимандрит. Награждаван съм по заповед на императорския росийски комисар на 16/1 1879г. Nº 60 с 600 франка едновременно пособие за ръководене и обучение на свещеници в Радомирския окръг. Награден от държавния глава по предложение на Министерството на народното. просвещение за усърдна и многогодишна учителска деятелност с ордена за гражданска заслуга V степен"...

Макар и пенсионер Зиновий Поппетров продължава своята просветна дейност. През 1909 г. от печат излиза неговото съчинение „Природа и разум“. Поради смъртта му неиздадено остава друго съчинение „Природа и произход на човека“. Подготвя и издава учебници. През 1903 г. оглавява комитета за подпомагане на бежанците от Македония, които намират подслон в Кюстендил. Подарява на кюстендилското читалище „Братство“ 500 тома от своята библиотека, както и шкафове за нея, по 50 тома на читалището в Радомир и с. Прогорелец, 1500 лева на основното училище в Радомир, което от 1908 г, носи неговото име.

Не случайно Стоян Заимов отбелязва: „Пернишко, Брезнишко и Радомирско се събудиха благодарение на отец Зиновий Петров, главен учител и проповедник“. І БГНЕС