Културното наследство се унищожава, а ударите по енергийната инфраструктура целят да пречупят волята на украинския народ – това е продължение на имперската политика, която стои и зад Гладомора.

Това заяви в интервю за БГНЕС Анна Тертична, заместник-посланик на Украйна в България, доктор по история и балканист.

Анна Тертична: След като Украйна възстанови своята независимост и получи възможност да проучва собствената си история и да открива истината за престъпленията на комунистическия режим, всяка четвърта събота на ноември се превърна в особен ден за украинците. Това е Денят на скръбта за всички загинали по време на Големия глад – Гладомора от 1932–1933 г. Тогава, в резултат на престъпната сталинска политика, в мъченическа смърт загиват до десет милиона украинци, както и представители на други народи, живели на територията на Украйна.

Това не е било следствие от липса на реколта или екологични условия – гладът е изкуствено създаден, за да бъде пречупена волята на украинския селянин, който до този момент е бил стопанин на собствената си земя. Идеята е селското стопанство да бъде подчинено на съветския модел, обслужващ индустриализацията на СССР. Най-жестоките мерки са приложени в районите, където свободолюбиви украинци се противопоставят на експроприацията и национализацията – там на семействата е отнемано и последното парче хляб, дори от ръцете на децата.

Аз самата научих за Гладомора от баба ми едва след перестройката. Като дете не разбирах напълно за какво ми говори, а и тя самата не е знаела цялата истина. Разказваше колко роднини са загинали, както и че нейната майка едва е оцеляла. Само благодарение на работата си в горско стопанство е получавала по сто грама хляб дневно за себе си и трите деца. Представете си какво означава това – да живееш върху най-плодородната земя, да имаш реколта, но тя да ти бъде отнета от комунистическата власт.

БГНЕС: Разкриването на истината за тези престъпления след независимостта на Украйна помага ли на Европа да разбере по-добре случващото се днес, в контекста на руската агресия?

Анна Тертична: Определено. Казват, че историята не ни учи на нищо, но ние сме длъжни да я изучаваме, за да разбираме какво е прилагано в миналото и да можем да се противопоставяме на престъпни режими. Днес в Украйна отново се прилагат геноцидни актове: унищожаване на цивилната инфраструктура, терор чрез студ – виждаме как всяка есен и зима Русия засилва ударите върху енергийната инфраструктура. Има и отвличане на украински деца – почти 20 000 от окупираните територии са отведени в Русия, където им се сменя идентичността.

На окупираните територии се забранява на националните малцинства да запазват своя език и култура, закриват се училища, изгарят се книги, унищожават се хиляди обекти на културното наследство – библиотеки, музеи, читалища, театри. Всичко това е насочено към заличаване на идентичността на един народ. Тази политика с имперски корени се прилага от столетия.

Чрез сериозна информационна кампания от 1991 г. насам разказваме на света за тези престъпления, за да може международната демократична общност да разбере природата на руския империализъм и начина, по който той се възражда днес – в кремълския рашизъм, за чиито престъпления научаваме всеки ден.

БГНЕС: Какво би означавало едно мирно споразумение за Украйна, изготвено изцяло според исканията на Руската федерация, без да се вземе предвид позицията на Украйна и на нейния народ?

Анна Тертична: На всички наши партньори е ясно, че Украйна най-много желае мир – от първия ден на руската агресия през 2014 г. Няма хора, които да искат мир повече от украинците, които вече близо четири години живеят в горещата фаза на войната и преживяват ужаси и изпитания. Въпреки всичко украинците няма да отстъпят от международното право, от собствените територии, от защитата на суверенитета и правото си да живеят в собствената си държава и да я градят като демократична, като част от европейското и евроатлантическото семейство.

В това сме напълно единни с Европейския съюз. Високо ценим усилията на международните ни партньори и разчитаме, че решението ще бъде намерено заедно – чрез прилагане на повече натиск върху държавата-агресор. | БГНЕС