Най-много ме боли, че българският народ не се вразумява. Това заяви в интервю за БГНЕС писателят акад. Владимир Зарев.

„За тези 30 години ние изгонихме 3 милиона българи, които не живеят в страната и голяма част от тези хора напуснаха България не само поради икономически причини, а и поради отчайващата, безумната липса на справедливост“, каза акад. Зарев и добави, че най-много го боли, че 30 години в България няма справедливост, а ножицата между несправедливо бедните и несправедливо богатите се разширява, става все по-жестока и все по-отчайваща.

Писателят отбеляза, че едно от най-важните постижения е свободата, която хората получиха с идването на демократичните промени след 1989 г. „Свободата е едно от най-съществените неща, с които живее човек“, подчерта акад. Зарев, който вярва, че свободата е форма на различие и колкото по-различен е един човек, толкова той е по-свободен. Той определи като изключително безценно притежание възможността всеки от нас да прилича на себе си, да върви след себе си, да отстоява себе си.

Акад. Зарев смята, че освен големите постижения, през тези 30 години се извършиха и големи безобразия. „Народното богатство – това, което беше направено от милиони хора, беше разпиляно, или подарено на близки хора и пропиляно, или буквално продадено на безценица“, каза той и посочи, че България е била най-индустриалната страна на Балканския полуостров, а сега е на последно място.

Писателят коментира има ли лек за българския песимизъм. „Песимизмът е качество на всеки отделен човек. Това не е национална черта. Не бих казал, че българският народ е народ песимист“, заяви той.

По думите му българинът е весел и дружелюбен, но живее и мисли единствено и винаги за себе си. Това писателят отчита като една от най-лошите черти, унаследени от турско робство. „По времето на тези 5 века, по времето на тези повече от 25 поколения, които са минали, се случиха няколко страхотни щети за българския народ. Първото е, че генетически не се възпроизвеждаха смелите, умните хора. Те бяха физически унищожавани и не оставиха след себе си генетична следа. Възпроизвеждаха се главно тези, които са примирени, които са склонни на компромиси“, обясни той.

Акад. Зарев посочи, че второто, още по-ужасно нещо, което се случи в тези пет века на безкрайно, непрекъснато насилие, е, че българинът намрази институциите. „Институционализмът е нещо изключително важно, защото създава усещане за единение“, каза той.

Писателят допълни, че институциите създават чувство за ред в нацията, за перспектива, за единение – това, което много липсва на българския народ. Според него у нас продължава да важи правилото „всеки сам за себе си да се спасява“ и именно затова, когато българинът излезе от България много добре се адаптира навсякъде, но не може да работи в екип.

На въпроса кое може да ни обедини като нация, акад. Зарев отговори, че това е задача на политическата класа, която да намери тези общи неща, които да обединят цялата нация, да създаде усещането за бъдещност на хората. „В момента в България сякаш няма бъдеще. В България не се говори за бъдещето на този народ по никакъв начин и това е страшно“, подчерта той и добави, че това обезкрилява хората.

Писателят е категоричен, че това разделение е едно от нещата, които погубват българския народ.

„Езикът и духовността са това, което наистина обединява. И тук, разбира се, е ролята на българската интелигенция, която също е разделена“, сподели със съжаление той.

Акад. Зарев разказа и за внезапно избликналото у него желание да напише нов роман. Писателят го определя като „най-трудният, най-сложният, най-мъчителният роман“, същевременно и най-късият, тъй като няма да бъде повече от 100 – 120 страници. Акад. Зарев издаде, че романът му ще бъде посветен на житието на Исус Христос, нашият Спасител, който на кръста чрез своя подвиг, чрез приемането на страданието и болката, изкупва цялата възможна вина.

В навечерието на тези важни не само за България, но и за Европа избори, писателят призова хората да гласуват, защото гласовете на всички имат значение. „Когато гласува човек, все пак се съпротивлява на това, което го заобикаля, което непрекъснато го ограбва, което го смалява, което го натиква в ниските вибрации на бита. 50% от българския народ е натикан в бита – той живее, за да оцелява, а това е ужасно. Пожелавам на всички да гласуват и нека да гласуват с разума си, а не с чувствата, не с привързаността към определена партия, а с това какво би направила тази партия за народното благоденствия, за тази бъдещност, за това единение на народа“, заключи той.

-------------------

Владимир Зарев е живият класик на съвременната българска литература, писател от европейски ранг. Написал е над 18 книги, между които трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, култовия роман „Разруха“, романите „Лето 1850“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Орлов мост” и др. Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава интервюта и публикува стотици коментари по актуални теми от обществения живот. През 2013 г. излиза ТВ сериал „Дървото на живота“, екранизация по романа му „Битието“. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ. Владимир Зарев е син на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев, брат на режисьорката Весела Зарева и съпруг на поетесата Мирела Иванова, която е и драматург в Народния театър „Иван Вазов”. /БГНЕС