Умният хирург държи да има до себе си най-добрия анестезиолог.

България изпусна момента да си възвърне Западните покрайнини.

Това заяви в интервю за БГНЕС акад. Венко Александров, интелектуалец, лекар, специалист по анестезиология, реанимация и интензивна терапия, председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност по време на управлението на НДСВ.  

Анестезиологията има божествен произход  

Първият дипломиран анестезиолог, разказа акад. Александров, е Джон Сноу, който дава анестезия с хлороформ на кралица Виктория, когато ражда петия си син – Йоркския дук, но най първият е Господ Бог, защото след като направил Адам от кал и след като му дъхнал Дух, понеже на Адам му било скучно, той му пратил сън и под обща анестезия му извадил реброто, за да направи от него Ева, така че първо Създателят е бил анестезиолог, а после е станал хирург.

„Когато извадите един пациент от клинична смърт и го върнете отново към живота и той ви гледа наистина като Господ, това е реминисценция на божествения произход на моята професия, с която много се гордея“, сподели специалистът по анестезиология и подчерта, че за упражняването на тази професия се изисква суперинтелигентност.

Именно това е и причината акад. Александров да чете по време на своите лекции литература и да пуска класическа музика.

„Освен това Господ имал още един анестезиологичен проблясък, когато Адам и Ева сгрешили в Рая и той ги прогонил от Райските градини. Проклел Ева да ражда децата си в болка, мъка и страдание. Но понеже бил човеколюбец, посадил мака, като се надявал, че ще се намери някой интелигентен да изолира от него морфин и да обезболява раждането – както в миналото, така и сега между другото“, разказа анестезиологът.

Анестезиологът поддържа всички жизнени функции в ръцете си 

Не се прави почти нищо срещу липсата на анестезиолози в България, смята акад. Александров и обърна внимание, че тази професия е много лошо платена. Той отбеляза, че ако един хирург получава месечно 80 000. лв., то един анестезиолог, макар и да е най-добрият, взима 3000-4000 хил. лв., което е несправедливо.

„Това е една изключително стресова и рискова професия, неизвестна за широката публика. Всеки знае хирурга, никой не знае анестезиолога. Много често анестезиологът е този, който върши основната работа. Хирургът я върши технически. Но истинската философия, истинската медицина се прави от анестезиолога. Той не само обезболява, той поддържа всички жизнени функции в ръцете си – и хемодинамиката, и дишането, и бъбречната функция, и чернодробната“, каза акад. Александров и подчерта, че умният хирург държи да има за себе си най-добрия анестезиолог.

Негови студенти, които са напуснали работните си места, за да отидат във Франция, в Англия, в Германия, в САЩ, все още работят там и са много добре платени.

Лекар на държавния глава трябва да бъде анестезиолог и реаниматор 

Акад. Александров разказа и за запознанството си във Франция с личния лекар на Шарл дьо Гол – проф. Ласнер, чийто живот впоследствие описва в своите книги. „Проф. Ласнер е австрийски евреин, женен с пет деца. По време на аншлуса, извършен от Хитлер, е арестуван. Той и семейството му са изпратени в концлагер, където съпругата и децата му умират от глад. Проф. Ласнер успява да избяга. С огромни усилия се добира до Великобритания, където се запознава с генерал Шарл дьо Гол. Стават лични приятели и остават такива до смъртта на генерала“, разказа акад. Александров.

Проф. Ласнер е бил научен ръководител на неговата дисертация. Двамата са водили разговори за това какъв трябва да бъде лекарят на държавния глава още преди акад. Александров да има идея изобщо, че някога ще бъде в качеството си на такъв. „Не съм подавал заявление да моля да бъда назначен, аз съм избран за тази работа. А пък Тодор Живков можеше да избира най-добрите – в това не трябва да имате никакво съмнение. С проф. Ласнер съм разговарял на тази тема, защото у нас до този момент – сега не знам как е, най-добрият кардиолог е личният лекар на държавния глава, но това не е необходимо. Лекар на държавния глава трябва да бъде анестезиолог и реаниматор, защото рискът идва от внезапно нападение, от атентат, от такива неща и трябва да има човек, който да се справи с тези спешни положения, какъвто е само анестезиологът“, обясни той и поясни, че анестезиологът може да интубира, да прави сърдечен масаж, да държи функциите на организма до тогава, докато дойдат големите специалисти.

Акад. Александров прави силни съществени реформи в лекарския кабинет на държавния глава. „Мисля, че и досега тези, които са наследили моите функции там, са ползват от това. Не знам, кои са тези хора сега, това не се обявява публично“, допълни той.

Освен Тодор Живков, акад. Александров познава много добре и президента Георги Първанов, с когото е пътувал много, както и бившия премиер Симеон Сакскобургготски, Цар на българите от 1943 до 1946 г.  „Живков не е това, което се говори за него. По никакъв начин. Той е нещо съвсем различно. А пак за Царя имам всичките си възторзи. Горд съм, че се познавам с този човек. И когато той стана министър-председател, аз си казах най-после България ще получи заслужения авторитет в света, и тя го получи за известен период от време. След което всичко са върна обратно, което е много жалко. Ние бяхме оценявани в света по авторитета на Царя. На него дължим основно приемането ни в НАТО и Европейския съюз“, сподели още акад. Александров.

Връзката между класическа музика, анестезиология и реанимация 

Известният преподавател, който използва и музика в лекциите си, обясни какво дава тя на студентите му. „Има много тясна връзка между класическата музика, анестезиологията и реанимацията. Направих една пробна серия лекции, когато бях председател на филхармоничното общество. Посрещна се с огромен интерес“, заяви акад. Александров. Той даде и няколко конкретни примера – когато Хектор Берлиоз под влияние на морфиновата интоксикация пише „Фантастична симфония“. „Цялата клиника на морфиновата интоксикация е направена от Хектор Берлиоз с ноти“, каза специалистът по анестезиология.

И продължи: „Помислете си, когато преподавам морфин и морфинови обезболяващи препарати, да пусна формулата на морфина, клиничната картина и след това да им пусна „Фантастична симфония“ на Берлиоз. Тези млади хора запомнят това завинаги и отиват да чуят във вкъщи „Фантастична симфония“, макар да не обичат класическа музика, а да обичат джаз, например.“

А когато разисква най-подробно извеждането от клинична смърт, той пуска „Смърт и просветление“ на Рихард Щраус.

Акад. Александров известен период от време преподава и на студенти от Северна Македония, които идват на специализация. „Проф. Трайковска е специализирала при мен, която сега е ръководител на анестезиологията там“, уточни той.

Изпуснахме момента да си поискаме Западните покрайнини 

В началото на новото хилядолетие акад. Александров е и председател на Комисията по външна политика – време, което съвпадна с важни събития на Западните Балкани, разпада на Югославия. Най-същественото, което според него, можехме да направим, е да си поискаме Западните покрайнини, но изпуснахме момента. „Не трябваше да се случва така. Това са българи, които живеят там. Пропуснахме и някои други неща. Помощите, които даваме за българите в Болград, в Молдова, защо не и в Гърция? Какво е Северна Гърция? Какво е? Егейска Македония. Защо е полегнала Тодора – прочутата народна песен, която Филип Кутев обработва? Защо е легнала под маслиново дърво? Давате ли си сметка за това? Не съм агресор. Но искам все пак да има справедливост“, подчерта акад. Венко Александров.

В Светите земи

Преди повече от 20 години, акад. Александров посещава Йерусалим. По времето на Второто българско царство ние сме имали много силно присъствие на Божи гроб. Днес споменът за българите е почти изтрит, а за „българското наследство“ спорят копти, арменци и др.

В Йерусалим той е приет от патриарх Ириней ІІ, на когото подарява икона на Богородица. Но най-голямо е вълнението, което изпитва, когато посещава Гроба Господен.  „И когато влязох в параклиса, който е на Божи гроб, от вълнение са разридах. Ридаех, плачех и ридаех, защото чувството е изключително“, сподели акад. Венко Александров. І БГНЕС