Палестинският президент Махмуд Абас потвърди в Париж желанието си да проведе избори до около година, по време на среща с Еманюел Макрон, който от своя страна засили тона си по отношение на колонизацията на Западния бряг от Израел.

„Ние подновяваме ангажимента си пред вас по отношение на реформите“ на Палестинската автономна власт, каза Махмуд Абас след срещата си с френския президент в Елисейския дворец, цитиран от АФП.

Тези реформи включват „организирането на президентски и парламентарни избори“, увери палестинският лидер, а Еманюел Макрон уточни, че те ще се проведат „една година след преминаването към втората фаза на примирието“ в Газа, която включва разоръжаването на Хамас.

Израел и Хамас все още са в първата фаза на споразумението за прекратяване на огъня, сключено на 9 октомври под егидата на американския президент Доналд Тръмп, която предвижда връщането в Израел на тленните останки на всички загинали заложници.

„Приоритетът е организирането на свободни, прозрачни и демократични президентски и общи избори във всички палестински територии, включително в Източен Йерусалим“, заяви от своя страна Еманюел Макрон, който, подобно на своя палестински колега, се изказа пред пресата.

Двамата лидери обявиха също така създаването на френско-палестински „съвместен комитет“, който трябва да изработи конституция за палестинската държава, която Франция призна през септември по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Френският президент отправи и няколко предупреждения към Израел.

Плановете за „частично или пълно“ анексиране на Западния бряг от Израел, включително „де факто“ чрез колонизация, „представляват червена линия, на която ще реагираме остро заедно с нашите европейски партньори, ако бъдат реализирани“, предупреди той.

Във финансово отношение „Израел трябва спешно да преведе митническите приходи, дължими на Палестина, и да възстанови банковите връзки между израелски и палестински институции“, подчерта Макрон.

„Никой не може да разбере политика, която отслабва единствения партньор, способен да сътрудничи в областта на сигурността и да се противопостави на експлозията от насилие, която неизбежно би последвала неговия крах“, добави Еманюел Макрон.

Палестинският президент също така потвърди ангажимента си да премахне антиизраелските речи на омраза, съдържащи се в учебниците, използвани в палестинските училища, и да сложи край на практиката да се плаща на затворници, извършили насилие в Израел.

Еманюел Макрон прие Махмуд Абас за първи път след признаването на палестинската държава от Франция, и той вече е посочен като „президент на държавата Палестина“ в официалните френски документи.

В съобщение израелското посолство във Франция изрази възмущение от посрещането на палестинския президент. То счита, че Палестинската автономна власт е имала „многобройни възможности да насърчи мира, но е избрала да отхвърли всички предложени от Израел и САЩ възможности за прекратяване на конфликта“.

На двустранно равнище Махмуд Абас обеща бързо екстрадиране на палестинеца Хишам Харб, арестуван през септември в Западния бряг и заподозрян в ръководството на антисемитското нападение на улица „Резьор” в Париж, при което загинаха шестима души през 1982 г.

„Правните процедури, свързани с екстрадицията, са в заключителна фаза. Остават само няколко технически детайла, които се уреждат от компетентните власти на двете страни“, заяви той пред вестник „Фигаро“ няколко часа преди срещата си с Еманюел Макрон. | БГНЕС