Тогава предназначеният за превоз на автомобили и пътници лайнер завлича със себе си още 852 човека на дъното на Балтийско море.

Построеният в Германия кораб пътува по време на нощен круиз от Талин, столицата на Естония, до Стокхолм, Швеция, когато потъва край бреговете на Финландия.

„Естония“ е бил вид ферибот, известен като "ro-ro" (roll-off/roll-on), който е предлагал шведска маса, музика на живо, и много други видове забавления е позволявал на хората да качват превозни средства на единия край на кораба и да отпътуват с тях до другия край.

След бурно време, при което вълните достигат около 4-6 метра, "Естония" потъва посред нощ. Много от пътниците остават в капана на кораба, а други, дори и тези, които успели да се качат в спасителните лодки, по-късно се давят в студената вода или загиват от хипотермия. 137 човека оцеляват като за тяхното спасяване са използвани основно хеликоптери.

След трагедията смесена шведско-финландско-естонска правителствена комисия обявява трагедията за инцидент и обвинява за нея бурното време, което кара водата да нахлуе през отворената врата на носа в палубата за автомобили на „Естония“, да дестабилизира кораба и да го преобърне за по-малко от час. Скоро след случилото се обаче, започват да звучат и други, различни теории за инцидента в публичното пространство и медиите. Включително такива на роднини и приятели на жертвите от ферибота, които смятат, че потъването е резултат от предварително съществуваща дупка, причинена от сблъсък или дори експлозия.

Оцелял от екипажа споделя малко след трагедията, че „нещо не беше наред“.

„Външната рампа е била затворена, но вътрешната врата не е била правилно закрепена. Водата си проправяше път през нея. На долната палуба имаше толкова много вода, че тя почти стигна до коленете ми“, казва членът на екипажа Хенрик Силасте.

Карл-Густаф Акерхиелм, говорител на съсобственика на ферибота, компанията Estline, отказва да коментира, заявявайки, че „има толкова много слухове“, че не иска да гадае кои от тях може да са верни.

Той също не коментира съобщенията, че двама шведски инспектори на ферибота, на тренировъчна мисия, са забелязали дефекти във вратите на товарната рампа преди отплаването на кораба вечерта на съдбовния 28 септември.

„Нямам ясна представа и не смятам да спекулирам. Не мога да предположа сериозна повреда на кораба. За мен това е мистерия и съм много учуден“, казва Акерхиелм.

Същевременно според властите само лошото време не би било достатъчно, за да потъне 515-метровият кораб, който освен пътниците си е превозвал и 77 превозни средства. Кари Лехтола, служител на финландското министерство на правосъдието и член на разследващия екип по време на случката, заяви, че не е необичайно фериботите да се движат по Балтийско море при лошо време. „Естония“, който потъна около 6 часа след началото на морския си преход, бе връхлетян от 6-метрови вълни и ветрове със скорост 56 км/ч.

„Те плават по този маршрут всеки ден от годината“, казва Лехтола.

Независимо от различните версии и спекулации за случилото се на ферибота "Естония" на 28 септември 1994 г. то си остава един най-смъртоносните потъвания на европейски кораб в мирно време след „Титаник“ (1912 г.) и „Императрицата на Ирландия“ (1914 г.) и най-смъртоносното корабокрушение в европейски води със своите 852 жертви.

В Талин и на остров Юргорден (Швеция) има мемориал, посветен на събитието. | БГНЕС

-----------

Материалът е подготвен от Международния отдел на БГНЕС.