120 г. от рождението на Атанас Далчев, който „пише само хубавите си стихотворения“

На 12 юни се навършват 120 години от рождението на един от най-големите поети на България – Атанас Далчев, предаде репортер на БГНЕС.

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун, в заможно семейство. Баща му е сред видните българските граждани и става депутат в Отоманския парламент по времето на Хуриета. Той е един от представителите на българската общност, и като такъв, цялото му семейство живее известно време в Цариград.

След това семейството се мести в София и построява малка къщичка в сегашния център на града.

Далчев е създател на т.нар. предметна лирика. Заедно с Димитър Панталеев и Георги Караиванов създават цяло направление в съвременната българска поезия.

„Местата на големите поети обикновено винаги са пред скоби. По този начин е и Яворов – можем ли да кажем какво е мястото на Яворов? Той облъчва цялата поезия. Атанас Далчев също. Определям го като един от тайните бащи на много днешни нови български поети“, заяви пред БГНЕС литературният критик проф. Михаил Неделчев.

Далчев оказва огромно влияние върху Иван Цанев, Борис Христов, Владимир Попов, Георги Рупчев, върху т. нар. „тихи “ поети. През 1968 г. Александър Геров му посвещава едно апологетично стихотворение, в което се казва: „Ти, който не си опетни името с абсолютно нищо – ти си благословен“.

Преди преврата на 9 септември 1944 г. Далчев издава четири книги – „Стихотворения“, „Прозорец“, „Париж“ и „Ангелът на Шартър“. Един известен критик даже го обвинява, че пише много малко – по 1-2 стихотворения на година. Когато са го питали дали няма слаби стихотворения, Далчев отговаря: „Не, аз пиша само хубавите си стихотворения.“

„Това, разбира се, е точно така. Той е от този тип поети, при които няма никакъв срив или провал, няма пълнеж“, подчерта проф. Неделчев. Поезията Далчев не е „сухарска“, в нея откриваме и диаболизъм, и мистически настроения, и какво ли още не. „Интересно е, че цялото му развитие е от една мрачна тоналност към просветление“, добави литературният критик.

Освен поет, Далчев е и много добър преводач на проза и лирика от всички основни европейски езици. За своите преводачески умения той получава признание в Западна и Източна Европа, където е удостоен с редица международни премии.

Въпреки, че не е репресиран след 9 септември 1944 г., до голяма степен е отстранен от активната литературна дейност, тъй като тогавашната власт смята, че поезията му се занимава с религиозна тематика и абстрактна проблематика. За Далчев не се говори и той не издава книги в продължение на 20 години. През цялото това време, обаче, неговите книги се търсят.

Едва през 1965 г. Далчев отново е върнат в литературата, благодарение на Георги Джагаров, който много активно съдейства за това. Именно тогава Далчев издава своите изключително силни знаменити бележки – кратки, критически, философски – дори, пейзажни фрагменти, които се преиздават и четат и до днес.

Далчев е известен и с това, че е голям критик, но и голям почитател на истинската критика. „Критиката на Атанас Далчев е отделна вселена, паралелна на поезията му“, отбеляза проф. Неделчев.

Статията „Мъртва поезия“, която Далчев и Димитър Петров пишат срещу Николай Лилиев, предизвиква огромна полемика между списанието на Владимир Василев „Златорог“ и списанието на проф. Александър Балабанов „Развигор“.

Атанас Далчев е прочут и със своите известни фрази, които някои сравняват с афоризми. Проф. Неделчев веднага се сеща за две от тях: „Всички, паднали за свободата дето и да е, са наши братя – пак по кръв, но само че пролята.“ И разбира се: „Листата на дърветата мълчеха и сенките лежеха като локви. Два облака стоеха неподвижно на изток, сякаш спуснали там котва“.

Литературният критик е категоричен, че Атанас Далчев е задължително да бъде преподаван и е прекрасно, че поезията му е част от учебната програма. „Мисля, че е достатъчно като обем часове и знам, че добрите учители преподават Атанас Далчев с удоволствие. Имам студенти, които са облъчени от своите добри учители и за които също Атанас Далчев се е превърнал в един от най-важните български поети“, каза още проф. Михаил Неделчев. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон