Нарастващото търсене на храна поради увеличаването на населението, заедно с намаляването на подходяща обработваема земя, превърна пестицидите от съществено значение за осигуряване на продоволствената сигурност.

Те играят ключова роля както за увеличаване на селскостопанските добиви, така и за подобряване на качеството на храните – очаква се да намалят загубите на реколтата, причинени от вредители и болести, с около 30%. В резултат на това употребата им нарасна значително през последните десетилетия. В световен мащаб потреблението на селскостопански пестициди се е увеличило от 2,8 милиона тона през 2010 г. до 3,5 милиона тона през 2022 г. – увеличение с 25% само за 12 години.

Според Организацията на обединените нации за прехрана и земеделие (ФАО), пестицидите се определят като „всяко вещество или смес от вещества от химични или биологични съставки, предназначени за отблъскване, унищожаване или контрол на вредители“. Те обикновено се класифицират според вида на организма, който контролират. Основните групи са: инсектициди, фунгициди, хербициди, нематициди, акарициди, родентициди и бактерициди.

Потреблението на селскостопански пестициди в Европейския съюз (ЕС) представлява приблизително 13% от общото количество в световен мащаб. Въпреки че е по-умерена от световната тенденция, употребата на пестициди в Европа също нараства. Тя се е увеличила от 402 229 тона през 2010 г. до 449 038 тона през 2022 г., което е увеличение с 12%. Това по-скромно увеличение се дължи главно на по-строгите разпоредби в Европа. През 2023 г. в ЕС са разрешени 444 пестицида за употреба, докато 954 са забранени или не са одобрени, а 43 са в процес на оценка.

Въпреки че пестицидите са допринесли значително за увеличаване на селскостопанското производство, злоупотребата с тях също повдига сериозни опасения за околната среда и общественото здраве.

Смята се, че по-малко от 15% от прилаганите пестициди действително достигат до вредителя, срещу когото са насочени. Останалата част се разпръсква в околната среда, замърсявайки почвата, водата и въздуха. Това представлява значителни рискове за опазване на околната среда, включително отравяне на нецелеви организми, загуба на биоразнообразие и развитие на резистентност у вредителите.

Остатъците от пестициди могат да попаднат и в хранителната верига чрез консумацията на култури и вода, увеличавайки риска от заболявания при хората. Те включват невродегенеративни, сърдечно-съдови, ендокринни, респираторни, бъбречни и репродуктивни нарушения, както и рак.
Пшеницата е една от най-важните зърнени култури в света и е основният източник на храна за почти половината от населението на света. Поради тази причина проектът SoildiverAgro, който обединява изследователи от различни европейски страни и се ръководи от Дейвид Фернандес Калвиньо от Университета във Виго, е анализирал наличието на 614 пестицида в 188 пшенични полета.

93 от разгледаните полета са били обработвани по конвенционален начин, докато 95 са били обработвани по биологичен начин. Те са били разпределени в осем държави с разнообразен климат и видове почви. 99% от конвенционално обработваните пшенични полета са имали поне един пестицид. Общо са открити 73 различни съединения. Най-често срещаните са фенбутатин оксид (инсектицид) и AMPA (метаболит на глифозат), които и двата са присъствали в 44% от пробите, следвани от хербицида глифозат и фунгицида епоксиконазол, присъстващи в 39% от пробите. Други често откривани остатъци от пестициди са боскалид, тебуконазол, биксафен, дифлуфеникан и метаболити на DDT, които са открити в повече от 20% от пробите.
Резултатите показват забележими разлики в зависимост от региона на Европа. Континенталната област (Германия) регистрира най-високо наличие на остатъци от пестициди, както по отношение на количество (средна концентрация от 0,46 mg/kg), така и по отношение на разнообразието (средно 13,5 различни пестицида на парцел). Следва Атлантическата област (Дания и Белгия). В противоположния край на спектъра, Панонският регион (Унгария и Сърбия) показа най-ниските нива (средно 0,02 мг/кг на поле).

Една особено тревожна констатация беше, че остатъци от пестициди са открити и в биологични полета. По-конкретно, открити са 35 различни пестицида, от които само един (Спиносад) е разрешен в биологичното земеделие. Това показва, че тези пестициди се запазват години след промяна на земеделската система от конвенционална към биологична, както и пренос на остатъци от пестициди между различни земеделски полета. Освен това, 31 от откритите съединения са били забранени по време на проучването. Това потвърждава високата устойчивост на някои пестициди – те все още са били откриваеми повече от 40 години след забраната им.

Най-голямо безпокойство будят фунгицидите епоксиконазол, боскалид и дифеноконазол, както и инсектицидите имидаклоприд и клотианидин. За разлика от тях, хербицидите като глифозат и неговият метаболит AMPA, макар и повсеместни, представляват относително нисък екологичен риск.
Остатъците от пестициди са широко разпространени в селскостопанските полета в цяла Европа и по света. За да се подобри тази ситуация, е от съществено значение да се премине към по-устойчиво използване на тези химикали.

В тази връзка, замяната на силно устойчиви и токсични съединения с по-малко вредни алтернативи – като биоинсектициди, продукти от растителен произход или полезни микроорганизми – може значително да намали замърсяването на почвата и водата, както и въздействието върху биоразнообразието.
Друг допълващ подход е насърчаването на селскостопански практики, които подобряват здравето на почвата и естествената устойчивост на културите, като сеитбообращение, намалена обработка на почвата, използване на покривни култури и сертифицирано биологично земеделие. Тези мерки не само помагат за намаляване на нуждата от пестициди, но и улесняват разграждането и елиминирането на съществуващите остатъци в почвата, ограничавайки пренасянето им в други екосистеми и хранителната верига.  Следователно комбинацията от строга регулация и прилагането на добри земеделски практики предлага обещаващ начин за минимизиране на рисковете от пестициди, без да се жертва селскостопанската производителност. I БГНЕС

Анализ на Лора Худ в "Конвързейшън"