За психиатъра, както се казва в шегата, всеки предмет, който се появява в съня, трябва да символизира фалос. Но изглежда, че дори Зигмунд Фройд не е смятал, че всички наши фантазии насън са потисната еротика. Това е просто основно неразбиране на работата на пионера психоаналитик, според нова интерпретация на влиятелните му теории.

Преработеното английско издание на ключовия труд на Фройд "Тълкуване на сънищата" от изследователя Марк Солмс ще коригира няколко грешки в превода и се стреми окончателно да оспори широко разпространеното погрешно схващане, че Фройд е вярвал, че еротичният нагон стои зад голяма част от човешкото поведение.

"Фройд е имал много широко разбиране за сексуалността", казва Солмс, известен южноафрикански психоаналитик и невропсихолог. "За него всяка дейност, която сама по себе си е търсене на удоволствие - всичко, което човек прави само с цел удоволствие, а не с практическа цел - е "сексуална".

По този начин поведение като това на бебе, което смуче биберон, на дете, което рита футболна топка, или на дете, което се люлее на люлка, Фройд определя като "сексуално", което означава, че то е чист източник на удоволствие.

"Това разшири думата "сексуалност" дотолкова, че тя излезе извън рамките на общоприетата употреба и показа значително неразбиране на теориите му. В края на живота си Фройд признава това", казва Солмс.

Стандартният превод на Фройд на английски език от Джеймс Страчи е отпечатан през 50-те и 60-те години на миналия век. Сега Солмс, немскоговорящ, който е израснал в Намибия, където все още се говори по-стара форма на езика, е отстранил грешките и поставя думата "сексуален" в контекст. "Поправих някои грешки: Страчи е бил в напреднала възраст и зрението му е било слабо. Промених и някои технически термини, които вече са остарели, и добавих някои есета, лекции и други текстове, които не са били включени във версията на Страчи", обяснява Солмс.

Преди сто години теориите на Фройд за сексуалните нагони, значението на сънищата и борбата за емоционална свобода предизвикват раждането на сюрреализма, вдъхновявайки смущаващото изкуство на Салвадор Дали и Рене Магрит, както и писанията на основателя на движението Андре Бретон, който през 1924 г. написва Манифеста на сюрреализма. Но тези художници са сбъркали с теориите на Фройд: "Никой от тях не е разбрал, че Фройд е бил доста консервативен джентълмен и не е споделял нито една от техните революционни социални наклонности", каза Солмс. "Вкусът му за изкуство също е бил наистина много консервативен. Фройд описва Дали като фанатик".

Докато виденията на нашите несъзнателни желания подхранват експлозията на разрушителното изкуство, техническите термини на Фройд са погрешно използвани в подкрепа на радикалните идеи на сюрреализма, твърди Солмс. Далеч от насърчаването на анархията или сексуалното разкрепостяване, Фройд е бил социално консервативен мислител, който е искал да възстанови реда, а не да оспорва конвенциите.

"Сюрреалистичното движение изрично се основава на откритията на Фройд", казва Солмс. "Някои от тях, като Дали, изобразяват директно вътрешния свят на ума, както той се разкрива в сънищата, със странни съпоставки и други подобни, докато други, като Бретон, са повлияни от по-дълбоките аспекти на работата му и използват автоматично писане и автоматично рисуване по модела на метода на свободните асоциации на Фройд. Магрит също е разбирал Фройд на по-интелектуално ниво".

Цялото преработено стандартно издание на Солмс, представляващо 24-томна епопея, е поръчано от Британското психоаналитично общество по повод 50-годишнината от публикуването на последната част от трудовете на Фройд и излиза във Великобритания в Музея на Фройд в Лондон на 19 септември, два дни преди специална конференция в Лондонския университетски колеж.

Солмс не е заменил по-ранния превод на Страчи, тъй като го смята за "майстор на английския език", който е познавал Фройд лично. Затова в актуализираните произведения "финото подчертаване" показва преработките и допълненията. Солмс се надява да върне великия виенски мислител в разговора ни за сънищата, въпреки че "има хора, които предпочитат да видят Фройд забравен, отколкото преведен по-точно. Те биха предпочели той да бъде изтрит от историята". I БГНЕС