25-ти Драгомански полк е изпратен да охранява българо-сръбската граница през 1904 г. Полкът е стациониран в Цариброд и е в основата на изграждането на обществените институции в града. По време на войните за национално обединение, полкът участва в редица важни сражения, а след края на междусъюзническата война около 400 от войниците му са безследно изчезнали. Дори след като, по силата на Ньойския договор, полкът е изтеглен от Цариброд, офицерите му продължават да изпращат средства на бедните царибродчани. 25-ти Драгомански полк остава в съзнанието на българите от Западните покрайнини като „Любимия полк“.

Това разказа в интервю за БГНЕС авторката на книгата „Любимият полк“ Зденка Тодорова. Трудът и е посветен на 120 години от сформирането на 25-ти пехотен Драгомански полк и изпращането му в Цариброд.

Авторката разкри интересни детайли за начина на създаване, състава и функциите на полка.

„Първи пехотен резервен полк е основата, от която се създава 25-ти Драгомански полк, който през 1904 г. е изпратен в Цариброд, за да пази границата. 25-ти Драгомански полк е славен полк, който за съжаление е неглижиран, пренебрегван и премълчаван през последните 105 години, макар че самите офицери и войници от полка са се наричали помежду си „славни драгоманци“. В паметта на царибродчани, 25-ти драгомански полк е техният любим и славен полк. Няма къща, в която да няма портрет на някой техен близък, свързан по някакъв начин с полка“, обясни Тодорова.

Тя допълни, че в състава на полка, освен българи от Цариброд, е имало войници от Драгоман, от Сливница, от трънско и от белоградчишко.

Една от главните функции на полка е била изграждането на различни културно-просветни, спортни и други дружества. Освен това, според Зденка Тодорова офицерите и войниците са успявали да включат местните българи в процеса на изграждане на тези институции.

„Полкът е този, който създава институциите и привлича хората да участват в тяхното изграждане. Полкът създава свой гарнизонен театър и духов оркестър, което е много важно за тогавашното време. Ръководител на духовия оркестър става капел-майстор Тодор Наумов, един много образован българин, роден във Велес. Той получава западно образование и прилага своите умения на местна почва, в един малък град. Всъщност това е основата, върху която стъпват по-късно царибродските музикални оркестри и духовият оркестър на гимназията в Цариброд, създаден много по-късно от нашия любим и обичан преподавател Георги Шукарев. Полкът кани видни актьори от Народния театър в София да гостуват в Цариброд. Съпругите на офицерите са едни най-модерно облечените жени, които пък участват в създаването на женски организации в града“, разказа авторката.

Тя подчерта приноса на полковник Пачев, който е изпратен за комендант на полка през 1907 г. Като най-голямо негово постижение Тодорова изтъкна построяването на паметна костница на Нешков връх, край Цариброд. Там са положени тленните останки на български и сръбски войници, загинали в победоносната за България война от 1885 г. Според Тодорова костницата е построена само за няколко дъждовни юлски дни от офицерите и войниците.

„По време на войните за национално обединение „славните драгоманци“ са запомнени като едни доблестни войници. Разглеждах списъка на загиналите и безследно изчезналите в Балканската и Междусъюзническата война и установих, че около 400 души от полка се водят безследно изчезнали. След края на Балканските войни полкът се завръща в Цариброд, който е застигнат от нова трагедия. Река Нишава излиза от коритото си и отнася двата дървени моста на реката, които свързват старата и новата част на Цариброд. Полкът успява да извика помощ от София и от там изпращат няколко военни части, които да построят за няколко месеца два здрави моста - един дървен, другия железен. Това повдига духа на унилите след края на войната царибродчани, които подемат инициативата за изграждане на паметник на загиналите в Балканските войни войници и офицери от полка“, каза Тодорова.

Авторката разказа за подвизите на полка по време на Първата световна война, в която той се сражава както в Добруджа, така и на Южния фронт. Тодорова разкри, че в хода на войната част от полка попада в плен, но въпреки това успява да спаси знамето и ковчежето с парите. Според клаузите на Ньойския договор Цариброд преминава в границите на Кралство Югославия, а 25-ти Драгомански полк напуска града и е понижен в дружина.

„Въпреки трудностите, в които офицерите от полка са били изпаднали след Ньойския договор, те успяват да събират постоянно пари и средства и да ги изпращат на по-бедните българи, останали в Цариброд“, допълни Тодорова като по този начин подчерта безпримерната доблест на тогавашното българско офицерство.

Авторката разказа, че, когато през 1941 г. Българската армия влиза като освободителка в Западните покрайнини, тя е посрещната от останките от „славните драгоманци“, окичени със своите ордени за храброст. През 1943 г. е построен Паметника на българския войн на царибродските гробища, в който е имало крипта с костите на загинали войници от полка във всичките войни за национално обединение. През 1946 г., когато Западните покрайнини отново попадат под чуждо иго, паметникът е разрушен от сръбските власти.

Зденка Тодорова е българска журналистка и общественичка, родена в Цариброд. През 1990 г. е сред учредителите на Демократичния съюз на българите в Югославия (ДСБЮ), а през 1997 г. създава правозащитна организация в Западните покрайнини – Хелзинкският комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия. /БГНЕС