Анализирайки възстановени проби от ледени ядра от ледника, микробиолозите са реконструирали парчетата вирусна ДНК, останали в тях, и са идентифицирали близо 1700 вирусни вида, от които около 3/4 са новооткрити.

Сондажите в праисторическия лед нямат последици за здравето на съвременните хора, тъй като тези отдавна спящи вируси вероятно са заразили други доминиращи микроби, а не животни или хора. Изследователите обаче са установили, че техните адаптации са повлияли значително върху способността на гостоприемниците им да оцеляват в екстремни условия по време на вариациите в климатичните цикли на Земята.

"Преди тази работа начинът, по който вирусите се свързват с широкомащабните промени в климата на Земята, оставаше до голяма степен неизследван. Ледниковият лед е толкова ценен, а ние често не разполагаме с големи количества материал, необходими за изследването на вируси и микроби", каза Жи Пинг Жонг, водещ автор на изследването и научен сътрудник в Центъра за полярни и климатични изследвания "Бърд" в Държавния университет на Охайо.

Тъй като безпрецедентното затопляне продължава да ускорява топенето на ледниците, надпреварата за събиране на тези ледени ядра, преди те да изчезнат завинаги, само увеличава научната им стойност. Например, ледените слоеве, изследвани от изследователите в тази статия, са предоставили непокътнати снимки на поведението на вирусите през 3 периода на застудяване и затопляне през последните 41 000 години.

От различните видове нови вируси, за които се съобщава, най-отчетливата вирусна общност, която екипът наблюдава, датира отпреди ок. 11 500 години - време, през което е настъпил голям климатичен преход от студения последен ледников етап към топлия холоцен.

"Това подсказва, че микроорганизмите са реагирали на климатичните промени при смяната на глобалните температури от хладни към топли, но все още е твърде рано да се твърди със сигурност. Това поне показва потенциалната връзка между вирусите и климатичните промени", каза каза Жонг. "

Използвайки съвременни технологии за секвениране, за да се запознаят по-отблизо с генетичните им подписи, резултатите на екипа показват също, че макар повечето от вирусите, открити в ледника, да са уникални за Гулия, около 1/4 от тях се припокриват с известни организми от други райони на света.

"Това означава, че някои от тях потенциално са били пренесени от райони като Близкия изток или дори Арктика", добави Жонг.

Отделянето на време за по-добро разбиране на начина, по който вирусите са еволюирали по време на интензивни климатични епохи, предлага жизненоважни прозрения за прогнозиране на това как съвременните вируси вероятно ще реагират и ще се включат в бъдещото затопляне на екосистемите, казват изследователите. Освен това, тъй като организмите, открити в ледените ядра, разширяват разнообразието от информация, която изследователите могат да научат за тези периоди, намирането и секвенирането на нови участъци от древна вирусна ДНК може да доведе до експлозия както на нови загадки, така и на нови заключения.

"За мен тази наука е нов инструмент, който може да даде отговор на основни климатични въпроси, на които не бихме могли да отговорим по друг начин", съобщи Лони Томпсън, съавтор на изследването и професор по науки за земята в щата Охайо.

Усъвършенстването на тези техники на Земята вероятно ще предостави на учените нови инструменти за разширяване на търсенето на живот в космическа среда, като подпомогне усилията за откриване на микроби в ледените полета на Марс или под ледените обвивки на други планетни тела, добави Томпсън.

Изследователите, които искат да направят допълнителни връзки между вирусите и климата тук, на Земята, също биха могли да се възползват от предстоящия напредък в технологиите, както и от разнообразните научни подходи към изследванията, се отбелязва в проучването. Тези техники обаче трябва да бъдат приложени преди затоплянето да застраши ледниковия лед, необходим за запазване и по-нататъшно изследване на богатата история на Земята.

"Оптимист съм за това, което може да се направи тук, защото ако работим заедно, тези техники имат голям потенциал да ни помогнат да започнем да решаваме голям брой научни проблеми", каза още Томпсън.

Матю Съливан, съавтор на изследването, заяви, че успехът на изследването може да се отдаде на това колко добре интердисциплинарният подход, възприет от Центъра за полярни и климатични изследвания "Бърд" и Центъра за микробиологични науки на щата Охайо, е помогнал за инкубирането на нови научни изследвания.

"Подобна възможност представлява обединяване на няколко дисциплини, всяка от които има свой собствен научен език като бариера за продължаване. Но възможността да изучаваме древни вируси и микроби в леда с този екип е доказателство за подкрепата, която имахме, за да изследваме нови интерфейси", каза той. | БГНЕС