Нови изследвания предсказват, че планетите могат да натрупат достатъчно тъмна материя, за да образуват внезапно черна дупка в ядрото си.

С нарастването на натрапника се разгръща катастрофа: той ще погълне света отвътре навън, превръщайки се в черна дупка с масата на своята нещастна жертва.

Резултатите, публикувани като проучване в списанието Physical Review D, са ужасяващи.

Целта обаче не е те да ни преследват в сънищата, а да покажат потенциална нова възможност за изучаване на тъмната материя, невидимата субстанция, която съставлява 85% от цялата маса във Вселената.

Това би засегнало само газовите планети, така че Земята засега е в безопасност.

„В газови екзопланети с различни размери, температури и плътности черни дупки могат да се образуват в наблюдаеми времеви мащаби, като потенциално могат да се образуват дори множество черни дупки през живота на една екзопланета“, заяви съавторът Мехрдад Форутан-Мехр, астроном от Калифорнийския университет в Ривърсайд.

„Тези резултати показват как проучванията на екзопланети могат да бъдат използвани за търсене на свръхтежки частици тъмна материя, особено в региони, за които се предполага, че са богати на тъмна материя, като галактическия център на нашата Млечна пътека“, добави той.

Астрономите все още не знаят какво всъщност е тъмната материя. Знаем, че тя съществува благодарение на гравитацията си, която управлява формирането на най-големите структури в космоса. Освен това, тя е истинско призрачно явление.

Преобладаващият модел предполага, че тъмната материя се състои от слабо взаимодействащи масивни частици, или WIMP, които са достатъчно тежки и бавни, за да се събират на групи и да образуват огромни „халота“ от тъмна материя, които дават начало на цели галактики.

WIMP също не взаимодействат с обикновената материя и дори със светлината, което ги прави ефективно невидими.

Предполага се, че тези частици могат да се анихилират при сблъсък, като освобождават гама лъчи, които би трябвало да бъдат откриваеми, но досега усилията да се открият признаци на тези сблъсъци са били неуспешни.

В проучването изследователите поемат по различен път и предлагат, че частиците тъмна материя са тежки, но не се анихилират.

В близост до центъра на галактиката, където концентрацията на тъмна материя е най-висока, това означава, че масивен газови гигант като Юпитер може да улови някои от тези частици тъмна материя в ядрото си.

Там редките взаимодействия между тъмната материя и обикновената материя могат да доведат до загуба на скорост на частиците тъмна материя, които се слепват и стават достатъчно плътни, за да породят черна дупка.

Те са открили, че това може да се случи за по-малко от десет месеца.

Изненадващо, това не означава непременно гибел за всеки свят, който има нещастието да се окаже в инкубатора на космическо чудовище.

„Дали черната дупка в планетата ще оцелее или не, зависи от това колко масивна е, когато се формира за първи път“, каза Форутан-Мехр пред Physics World. Ако започне достатъчно малка, тя може да изчезне, преди да има шанс да се храни и да расте.

„Интересното е, че има и специална междинна маса, при която тези два ефекта се уравновесяват“, добави Форутан-Мехр.

„В този случай черната дупка нито расте, нито се изпарява – тя може да остане стабилна вътре в планетата за дълго време.“

Ако тези планети с черни дупки съществуват, би трябвало да можем да ги открием някъде близо до центъра на галактиката.

Екзопланетите биха могли да бъдат ценен начин за изследване и тестване на нашето разбиране за тъмната материя. Но откриването на тези планети е по-лесно на думи, отколкото на практика. От една страна, те биха били гравитационно неразличими от обикновените планети.

И макар да са необичайно горещи, това може да се обясни с безброй по-малко необичайни явления.

„По-скоро нашата теза е, че ако подробни проучвания разкрият температури, които не могат да бъдат обяснени с обичайни процеси“, каза Форутан-Мехр пред Physics World, „тогава тъмната материя може да се счита за едно възможно – макар и все още спорно – обяснение.“

Вместо това, други открития могат да бъдат изключително обнадеждаващи – като например една малка черна дупка.

„Откриването на черна дупка с масата на планета би било голям пробив“, заяви Форутан-Мехр.

„Това би подкрепило тезата на нашата статия и би предложило алтернатива на общоприетата теория, че черни дупки с размерите на планети могат да се образуват само в ранната вселена“, обясни той, позовавайки се на това, което е известно като първобитни черни дупки.

В идеалния случай бихме документирали голяма популация от тези миниатюрни сингулярности.

Това „би могло да предостави силни доказателства в подкрепа на модела за свръхтежка неанихилираща тъмна материя“, продължи изследователят.

Що се отнася до това дали планетите от нашата Слънчева система биха могли да срещнат своя край, като породят черна дупка, това е малко вероятно.

Ние сме на около 26 000 светлинни години от центъра на Млечния път – не че няма други космически ужаси, за които да се тревожим, разбира се. | БГНЕС