Зимата често бива обвинявана за всичко - от лошото настроение до липсата на енергия. А може би просто не я разбираме. В едно варненско йога пространство, далеч от шума и забързания живот, БГНЕС разговаря с Лиляна Генчева - дългогодишен йога инструктор, който гледа на студа не като на враг, а като на естествен ритъм.

„Когато някой ме попита какво е йога, първо казвам, че е философия. А после казвам, че мога да я обясня и по най-лесния начин - че тя е една холистична система за здраве. Защото помага на здравето ни на всички нива - на физическото, на психическото, на умственото и духовното“, сподели Генчева.

„Всъщност тя е съчетание от всички тези неща и ни помага личностно да израстваме, когато се движим плавно по пътя на йога“, усмихва се Лили.

Пътят ѝ към йога не започва с дълго търсене. Идва след нужда от баланс и възстановяване.

„Занимавах се със спорт и танцувах. След един здравословен проблем, който започна да се повтаря, исках да намеря нещо, което да укрепи здравето ми и да ми върне баланса, нервната ми система да бъде по-спокойна“, разказа тя.

След среща с подходящ учител практиката постепенно се задълбочава.

„Попаднах на много добър учител и малко по малко започна моето развитие в йогата, до момента, в който реших и аз да преподавам“, споделя Лили. Тя се занимава с йога повече от десет години, а като инструктор - около шест.

Едно от най-честите притеснения на хората, които за първи път идват на йога, е свързано с физическата форма.

„Първото притеснение на хората преди да дойдат на йога е, че трябва да бъдат гъвкави. Не, не е нужно да бъдат гъвкави“, подчерта Генчева. „В йога упражненията, асаните, могат да се поднесат и променят така, че да могат да се пригодят към всяко едно тяло“, обясни тя.

Йогата е практика за всички възрасти. „В нашите групи по детска йога има тригодишни деца. След това в младостта се практикува, в зрелостта се практикува и имаме и група за йога 70+“, каза Генчева. „Най-възрастната дама е на 73 години и се справя прекрасно“, добави Лили.

Все по-често хората идват на йога заради стрес или по лекарска препоръка. „Най-често напоследък идват с това, че някой лекар ги е пратил. Примерно имат проблем с гръбнака“, заяви Генчева.

Други пък търсят спокойствие: „Аз съм стресиран и искам да се успокоя.“

По отношение на медитацията тя прави важно уточнение: „Мислите не спират, когато сме в медитация. Мислите се поразреждат.“

Особено значение в практиката има дишането. „Самото дишане е живот“, каза Генчева.

„В йога практиките по дишане се казват пранаяма. Прана е енергия, животът, а яма е контрол“, обясни Лили и добави: „Обикновено не дишаме пълноценно, дишаме само с долната част на белите дробове“.

Според преподавателя по йога зимата не е депресивен сезон. „Зимата е сезон, в който природата утихва. Листата падат, настава повече тишина, хората се обръщат навътре. По-скоро имаме нужда от малко повече тишина“, смята тя.

Йогата следва този природен ритъм. „Зимата имаме нужда да се затворим и малко да се съхраним“, обясни Генчева.

Като съвет за зимния период Лили посочва ритъма и рутината. „Когато сме в ритъм, нервната система се успокоява и умът се успокоява“, заяви тя.

Като лесна практика препоръчва квадратно дишане: „Вдишване за четири бройки, задържане за четири бройки, издишване за четири бройки и задържане за четири бройки. Продължаваме така в рамките на 5–10 минути.“

Толкова е нужно, за да започне денят по-спокойно. А зимата - да бъде разбрана не като препятствие, а като част от естествения ритъм. І БГНЕС