Нападенията на Украйна през уикенда срещу военни летища дълбоко в Русия са сигнал, че 3-годишната война навлиза в опасна фаза, като и двете страни изглежда имат намерение да ескалират, а перспективите за мирно споразумение с посредничеството на САЩ се отдалечават.

Само ден след като украинските дронове нанесоха удар по руския флот от бомбардировачи в смела атака, която зашемети Москва, двете страни се срещнаха за втори кръг от преговори в Истанбул, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отново заяви, че иска бърза сделка за спиране на боевете.

Срещата продължи едва час и доведе до споразумение за размяна на затворници, но нищо повече. Вместо да се охлади, 40-месечната война изглежда се разгаря още повече - с минимален отпор от страна на Тръмп.

През последните седмици Русия удари Украйна с лавина от ракети и дронове, като порази редица цивилни обекти и уби или рани много цивилни. Москва вероятно ще засили тези атаки в отговор на ударите на Киев с дронове преди лятната офанзива, която сега е в етап на планиране.

Украйна разчита на производството на дронове, надявайки се да компенсира неблагоприятното си положение на терен и да компенсира помощта от САЩ, която се очаква да намалее през следващите месеци, с въздушни удари, които дават големи резултати.

Киев заяви, че атаката му в неделя (1 юни) е повредила или унищожила повече от 40 самолета, докато експертите са документирали около 14 удара по руски бомбардировачи - така или иначе огромен провал за Москва.

На 3 юни Киев последва този успех с атака срещу Керченския мост, който свързва окупирания Крим с Русия. Украински агенти са минирали опорите на моста, според СБУ, главната агенция за сигурност и разузнаване на страната. Мините са избухнали рано сутринта на 3 юни и украинските власти твърдят, че са повредили сериозно подводните опори на моста.

„Кримският мост е абсолютно легитимна цел, особено като се има предвид, че врагът го е използвал като логистична артерия за снабдяване на войските си“, заяви Василий Малюк, ръководител на СБУ.

Движението по моста е възобновено, след като по-рано беше преустановено, съобщиха от руското министерство на транспорта. От ведомството заявиха, че затварянето не е причинило сериозни затруднения на шофьорите.

Един от въпросите е дали разрастващите се нападения ще подтикнат администрацията да се ангажира по-активно в мирния процес - или да се оттегли, както американските представители многократно заплашваха да направят. Миналата седмица Тръмп сякаш даде на руския си колега Владимир Путин двуседмичен срок, като заплаши да „реагира малко по-различно“, ако заключи, че руският лидер го държи натясно.

Според някои анализатори обещанието на Тръмп да се оттегли от войната е нереалистично. „Оттеглянето удължава бойните действия“, каза Уилям Тейлър, бивш посланик на САЩ в Украйна по време на администрацията на Джордж Буш и първата администрация на Тръмп. „Това би било признание за провал“.

Изглежда, че Путин все още пресмята, че Тръмп няма апетит да застане по-ясно на страната на украинския президент Володимир Зеленски и по-скоро би се оттеглил от конфликта, отколкото да наложи допълнителни санкции на петролните експерти на Москва или да възобнови мащабните американски оръжейни доставки за Украйна.

Зеленски е в по-тежко положение, като се имат предвид понякога напрегнатите му отношения с републиканеца, които доведоха до кратко прекъсване на разузнавателната и военната подкрепа от страна на САЩ след катастрофална среща в Овалния кабинет през февруари. Той се опитва да покаже на Белия дом, че е готов за примирие, дори когато отхвърля максималистичните искания на Путин.

„Руснаците са тези, които избраха да продължат войната, дори при условия, в които целият свят призовава за прекратяване на убийствата“, заяви украинският лидер в обръщение към нацията на 1 юни. „И наистина е необходим натиск, натиск върху Русия, който трябва да я върне към реалността“.

Ако администрацията на Тръмп има стратегия, различна от това да призове Путин да спре сраженията в замяна на териториални отстъпки и други стимули, тя все още не я е изяснила. Бившият президент Джо Байдън се опита да овладее конфликта, като наложи санкции на Русия и установи ограничения за това как Украйна може да използва някои предоставени от САЩ ракети.

Но Тръмп не се опитва да засили икономическия и военния натиск върху Русия. И все още не се е включил активно в планирането на отбраната на Украйна, включително в координирането на бъдещите нужди от оръжия. Той запази необичайно мълчание по отношение на украинските удари с безпилотни самолети по руски бази.

Зеленски заяви, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган е предложил среща на върха на четиримата лидери по-късно този месец, в която да участват той (Ердоган), Тръмп, Путин и украинският лидер. Но администрацията не е казала дали Тръмп ще присъства на такава среща.

При липса на международен натиск войната това лято може дори да се засили, тъй като Кремъл се стреми да измести фронтовата линия.

Сраженията в Източна Украйна през миналия месец са били най-интензивните през тази година, според Deep State, независима украинска група за анализ на фронтовата линия. Руснаците са окупирали около 170 кв. км територия, след като по-рано тази година изтласкаха украинците от руската област Курск.

Най-активните фронтове включват Суми и Покровск, каза Зеленски, като добави, че Украйна използва всичките си сили, за да предотврати натрупването на руски сили за настъпление.

Непрекъснатият брутален конфликт не беше това, което администрацията на Тръмп имаше предвид. Като кандидат Тръмп обеща да сложи край на войната в рамките на един ден - реплика, за която сега твърди, че е била сарказъм.

През март държавният секретар Марко Рубио и тогавашният съветник по националната сигурност Майк Уолц се срещнаха с украински официални лица в Саудитска Арабия. Те постигнаха съгласието на Киев за 30-дневно прекратяване на огъня с надеждата, че Русия скоро ще последва примера му и ще създаде условия за преговори, които да сложат край на войната.

Москва обаче се противопостави на съгласието за примирие, изисквайки да бъдат отстранени „първопричините“ за конфликта - съкратено казано, да се забрани на Украйна да приема западна помощ и да се намали суверенитетът ѝ като независима държава.

Във Вашингтон единственият натиск изглежда идва от Конгреса. Линдзи Греъм и Ричард Блументал  планират да внесат следващата седмица закон, който ще наложи високи мита на страните, които купуват руска енергия и уран. Ако мярката бъде приета и Тръмп не наложи вето върху нея, наказанието ще се съчетае с новия пакет от санкции, който ЕС подготвя.

Кратките разговори в Истанбул доведоха до известен напредък по хуманитарни въпроси, но не доведоха до постигане на примирие.

Украйна заяви, че меморандумът за мирните условия, обещан от руската страна след срещата на 16 май, е бил споделен с украинците едва след като двете делегации са седнали на масата за преговори.

Във всеки случай предложението на Кремъл, за което съобщават руските държавни медии, не се различава особено от максималистичните искания, които Москва поставя от месеци: четири спорни украински територии да бъдат официално признати за част от Русия, украинските войски да напуснат тези райони и Киев да спазва политика на неутралитет, която да му попречи да се присъедини към ЕС или НАТО. Включено беше и ограничение на размера на украинските въоръжени сили.

Това беше още един знак, че Русия е решена да продължи да ескалира войната, която започна. Междувременно Украйна ще продължи да предприема смели стъпки в своя защита.

"Ако Русия се беше съгласила на прекратяване на огъня“, заяви говорителят на украинското външно министерство Хеоргий Тихий. „Предполагам, че сега самолетите щяха да са непокътнати“. | БГНЕС

-----------

Александър Уорд, Майкъл Р. Гордън и Матю Луксмур, „Уолстрийт Джърнъл“