Успехите на Русия на фронтовата линия в Украйна са важна причина Владимир Путин все още да не е готов да се присъедини към усилията на президента на САЩ Доналд Тръмп за мир. Някои от съседите му се опасяват, че успехът на военната машина, която сега движи икономиката му, означава, че той никога няма да седне да преговаря.

Путин пренастрои икономиката, за да произведе рекорден брой танкове и гаубици, като същевременно използва значителни бонуси за подписване на договори, достигащи до годишната заплата, за да създаде огромна армия. В един момент повече от хиляда новобранци се записваха всеки ден, за да се бият.

Това увеличение спаси Москва от първоначалните загуби, които тя претърпя, след като не успя бързо да превземе Киев преди три години. Сега то помага на руските сили отново да напредват на запад, като през последния месец завзеха повече от 100 квадратни мили. Постиженията дадоха на Путин свободата да забави преговорите за мир и да избегне преките разговори с украинския си колега Володимир Зеленски, въпреки нарастващия европейски натиск и раздразнението на Тръмп от липсата на напредък в прекратяването на войната.

Но ако или когато Путин е готов да сключи мир, прекратяването на разрастването на военната му икономика може да се окаже по-сложна задача.

„За Русия е абсолютно наложително да продължи да разчита на военната индустрия, защото тя се превърна в двигател на икономическия растеж“, казва Александър Коляндр, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика. „За известно време за Русия ще бъде почти невъзможно да намали военните разходи“.

През последните години руската оръжейна индустрия се радва на милиарди долари стимули, за да се увеличат производствените линии и да се поддържат с главоломна скорост 24 часа в денонощието. Притокът на парични средства повиши заплатите - отчасти за да се конкурира с военните възнаграждения - и стимулира повишаването на жизнения стандарт на хиляди руснаци в по-бедните части на страната.

„Не съм сигурен, че самият Владимир Путин има стратегия за това как да се разгърне войната“, каза вицепрезидентът Джей Ди Ванс след срещата си с папа Лъв XIV, разсъждавайки с репортерите защо руският президент не е прегърнал усилията на Тръмп за прекратяване на военните действия.

Тръмп е станал склонен да критикува Путин за отказа му да преговаря. През уикенда той написа в социалните мрежи, че руският лидер е полудял и каза пред репортери, че „той убива много хора; не съм щастлив от това“. На 27 май Тръмп изрази разочарованието си в друга публикация. 

„Това, което Владимир Путин не осъзнава, е, че ако не бях аз, в Русия вече щяха да са се случили много лоши неща, и то наистина лоши. Той си играе с огъня!“,  написа Тръмп.

Ако войната в Украйна наистина приключи, някои от съседите на Русия се притесняват, че военната ѝ икономика може да се преориентира към тях.

В Прибалтика естонските военни стратези мрачно обсъждат възможността войната да се пренесе на територията на НАТО. В Казахстан анализаторите внимателно следят за сигнали, че Русия може да предприеме действия в северната част на страната, където все още живее многобройно етническо руско население. 

Тези опасения произтичат отчасти от убеждението, че Кремъл би предпочел да задържи десетките хиляди войници, които да се бият на някоя друга фронтова линия, вместо да върне закалените в битка и често травмирани мъже у дома. След края на Втората световна война съветският лидер Йосиф Сталин разглежда завръщащите се ветерани като заплаха и изпраща много от тях в ГУЛАГ, за да се отърве от вътрешния натиск, който те могат да предизвикат.

Днес мирът вероятно би довел до демобилизация на много от стотиците хиляди военнослужещи в Украйна, особено на тези, които са подписали краткосрочни договори, и връщането им към цивилния живот в период на забавяне на икономическия растеж и ръста на заплатите.

„Няма да е добра идея да се намалят тези заплати радикално или в много кратък срок“, казва Володимир Ищенко от Свободния университет в Берлин. „Не е добра идея държавата да разочарова въоръжените мъже“.

Ако бойните действия в Украйна приключат, руската армия все още ще има нужда от мъже. Оръжейната индустрия все още ще произвежда оръжия и превозни средства, необходими за замяна на съветските запаси, загубени на фронтовата линия, но с по-бавни темпове, отколкото по време на войната. Загубата на работни места в заводите, заедно с все по-забавящата икономика, може да предизвика недоволство сред онези, които видяха, че войната доведе до най-голямото преразпределение на богатството след разпадането на Съветския съюз.

„Без екзистенциална криза като войната в Украйна би било трудно да се оправдае продължаването на наливането на пари в отбранителната индустрия с темповете, с които вече го правим“, каза Руслан Пухов, ръководител на базирания в Москва Център за анализ на стратегии и технологии. „А Путин - дори и да казват, че е зъл тоталитарист - е много чувствителен към това какво мислят хората и какво искат“.

Вече има признаци, че подемът от войната и ръстът на заплатите и жизнения стандарт започват да се изравняват. Понижаващата се цена на петрола добавя още една нотка на несигурност за бъдещето.

Някои оръжейни индустрии проучват идеята да се опитат да изнесат допълнителното си производство и да се върнат към разцвета на Русия като втори по големина износител на оръжие в света - позиция, която тя заемаше преди началото на войната. Според анализатори обаче това е малко вероятно за индустрия, която вече е загубила пазарен дял в Азия и Африка, има множество клиенти, които зависят от кредитите на Русия за закупуване на оръжия, и е дала приоритет на количеството пред качеството.

В някои отношения Русия се намира в ситуация, подобна на тази на САЩ след Втората световна война или на нацистка Германия преди войната - когато техните оръжейни индустрии са били двигатели на растежа. Но за разлика от САЩ, където военните постижения се разпространиха в гражданския сектор - като например масовото производство на пеницилин или интернет - руската отбранителна индустрия едва ли ще доведе до технологични пробиви, които да стимулират устойчив растеж.

Вместо това, докато гражданската икономика страда от недостиг на работна ръка, което води до повишаване на цените на яйцата и картофите, някои смятат, че свиването на оръжейната индустрия е неизбежно. Начинът, по който ще се управлява това забавяне, ще бъде от решаващо значение. | БГНЕС

-----------------

Томас Гроув, „Уолстрийт джърнъл“