Въпреки усилията на Запада в тази насока, Русия все още е в състояние да финансира агресията си в Украйна чрез продажбата на петрол три години след инвазията си. Когато войната започна, зависимостта на световната икономика от свития енергиен пазар усложни работата на Запада за ограничаване на приходите на Владимир Путин. През 2022 г. сериозното намаляване на руския износ на петрол щеше да направи енергията непосилно скъпа за потребителите и предприятията по целия свят. Но променящите се пазарни условия опростиха нещата. Сега е моментът да се изтегли руският петрол от пазара и да се свие военната каса на Кремъл.

Досега Западът трябваше да се задоволи с таван на цените на руския петрол от Групата на седемте. Това решение, по което работих с колеги от администрацията на Байдън, попречи на Путин да се възползва от руската агресия толкова, колкото би могъл. Ценовият таван се възползва от влиянието на Г-7 върху морските служби, за да разреши само продажби на руски петрол под 60 долара за барел. Идеята беше да се запази обемът на руския износ на петрол и да се избегнат смущения на пазара, като същевременно се ограничат приходите на Кремъл.

Първата година на ценовия таван беше банална, тъй като приходите на Русия намаляха, а обемът на износа на страната се запази. По-късно обаче ефективността му намаля, тъй като Кремъл инвестира в нова транспортна инфраструктура, за да заобиколи ограничението, а прилагането му от страна на Запада се оказа непоследователно поради опасения да не разклати пазарите. Ограничението на цените беше несъвършен, но нюансиран отговор на сложен компромис.

Този компромис вече е по-лесен. Анализаторите на петрола днес се притесняват повече от свръхпредлагане, отколкото от недостиг, тъй като производството на петрол се увеличава, а търсенето се забавя в световен мащаб. Рискът от намаляване на предлагането на петрол, което да наруши световната икономика, е много по-малък.

По данни на Международната агенция по енергетика общото търсене на петрол е нараснало с около 2 млн. барела дневно през 2022 г. и се е увеличило приблизително със същия темп през 2023 г. Но през 2024 г. този темп намалява наполовина - до около 900 000 барела дневно, а през 2025 г. МАЕ очаква само 700 000 барела дневно ново търсене. Слабото китайско търсене обяснява до голяма степен промяната, тъй като растежът на Китай се забавя, а транспортният му сектор се електрифицира. Американските мита допълнително ще свият търсенето на енергия, както и несигурността около евентуалното им прилагане.

Същевременно предлагането на петрол нараства по-бързо от обичайното, до голяма степен благодарение на по-голямото производство на петрол от държави извън ОПЕК+. Още през 2022 г. картелът ОПЕК+, в който влизат Русия и Иран, е произвеждал около 60% от световния петрол. През 2025 г. МАЕ очаква предлагането от държави извън ОПЕК+, като САЩ и Канада, да се увеличи с 1,3 млн. барела дневно през 2025 г., което е почти два пъти повече от необходимото, за да се компенсира прогнозираното от МАЕ увеличение на търсенето. Можем да си позволим да изгубим част от руските доставки, без да нарушим функционирането на пазарите.

През тази година икономиката вече премина важен тест за устойчивостта си на по-строги мерки срещу руския петрол. През януари администрацията на Байдън наложи широкообхватни санкции за по-строго прилагане на ограничението. Икономистите от „Брукингс“ установиха, че това не е оказало значително въздействие върху пазара и че е останала възможност за по-нататъшни санкции „без значителен скок в световните цени на петрола“.

Западът разполага с няколко възможности за изтегляне на руския петрол от пазара. Г-7 може просто да намали горната граница на цените. Или може да забрани на всички предприятия от Г-7 да обслужват търговията с руски петрол на каквато и да е цена - по същество да намали тавана до нула. Но новата транспортна инфраструктура, която Русия е изградила, за да заобикаля ценовите ограничения, може да ограничи ефективността на всеки от двата подхода.

Съществува и по-смел вариант. Западът би могъл да наложи санкции на всеки, който купува руски петрол, като използва цялата си мощ, за да свие износа на Кремъл - това, което политиците наричат вторични санкции. САЩ могат да ръководят усилията или Европейският съюз и Обединеното кралство могат да предприемат тази стъпка без американско сътрудничество. Ако подобна стратегия премахне от пазара 2 млн. барела дневно - само една четвърт от руския износ на петрол - въз основа на моделите на икономистите изчислявам, че приходите на Кремъл от петрол ще намалеят с 20 %, а цените на бензина ще се повишат само с 15 цента на галон. Това е отлична сделка. Цените на дребно на бензина вече са спаднали с 50 цента през последната година.

Вторичните санкции подкрепят американските и европейските интереси в по-широкия геополитически контекст. Китай е един от основните енергийни клиенти на Русия и се възползва от отстъпките на руския петрол. Вторичните санкции биха попречили на неочакваните печалби на Пекин. Те също така биха увеличили влиянието на Запада в блокираните украински мирни преговори.

Вторичните санкции няма да премахнат търговията с руски петрол; петролните барони са изобретателни хора. Но изтеглянето дори на част от петрола от пазара би ударило хазната на Кремъл там, където е най-болезнено.

Ограничаването на енергийните доставки на противника винаги крие рискове. Но днешната пазарна динамика предлага най-добрата възможност - от началото на войната - да се потърси отговорност от Владимир Путин. І БГНЕС

------------

Ерик Ван Ностранд, главен икономист на Министерството на финансите на САЩ в периода 2023-25 г. Неговият анализ е публикуван в „Уолстрийт джърнъл“.