Не бих направила  това екстремно определение, ако не бях го чула по една от любимите телевизии на сръбския президент Александър Вучич, за която той по всяко време на денонощието е готов да даде интервю.

"Белград е Бейрут, имаме Бейрут в Белград", хистерично викаше новинарят от мястото на събитието  - една от белградските улици, по време на гражданските протести и сблъсъците с полицията. Ако Вучич вярва на тази телевизия, защо да не повярвам и аз? Още повече, че Сърбия е отровена буквално от проправителствените медии с прогнозите, че протестиращите граждани и студенти искат "да предизвикат гражданска война", че те са "терористи, фашисти, шпиони и усташи", и че за "разрушаването и дестабилизацията на Сърбия Западът е хвърлил милиони евро", а събития в държавата са типичен "пример за цветна революция".

За това Вучич и пише книга, учебник, от който глобално целият свят ще се учи как да я познае и потуши, но засега няма време, събитията в Сърбия са толкова бурни и непредвидими, че застрашават не само нея, но и мира и стабилността в целия регион.

Няма вече илюзии - Сърбия навлезе в драматична криза и хаос по-големи дори и от тези през 90-те години на миналия век. Студентското недоволство преля в гражданско неподчинение сякаш Сърбия се събуди от близо 14-годишния сън на апатия и примирение от времето на Вучич, и вече търси някакъв нов път, колкото и той да изглежда недостижим и неизвестен в този момент.

1.         Времето за компромис и преговори е изтекло, сега на улиците и на протестите се търси невъзможно решение, Сърбия е разделена, объркана и бунтовна, но всички тук са наясно, че след уличните битки, репресиите, полицията, арестите и омразата идва периодът на отрезвяване, в който силите трябва да се премерят не на барикадите, а на избори.

Вучич обаче не иска сега предсрочни избори - той сякаш вярва, че всичко може да бъде както преди 10 месеца - преди началото на студентските протести след падането на козирката на гарата в Нови Сад и нелепата смърт на 16 души, за които бе доказано, че са в резултат на корупционни схеми и безхаберие на властта. Вучич сякаш не разбира, че не може да държи властта с насилието на полицията, която хвърля невероятни усилия да защити офисите на неговата партия и се превръща в партиен инструмент. От друга страна, гражданските и студентските протести навлязоха  в нова фаза, в която демонстрантите след насъбралото се недоволство виждат в лицето на полицаите репресивния апарат на властта, искаща да сложи белезници на всички, които са против нея.

Вучич вече е изчерпал всички теми и обещания, но въпреки всичко заявява, че държавата ще възстанови всичко, разрушено от демострантите от последните безредици, и всички, които са участвали в палежите, ще бъдат наказани. Единственото хубаво нещо е - твърди той, че всички маски са паднали и хората са видели, че протестиращите няма какво да предложат.

Трагичното е, че е паднала и маската и на режима, и общонародното недоволство ескалира, протестите сигурно няма да спрат заради явните драматични сцени на арести, побои, употреба на прекомерна полицейска сила, провокатори и тайни агенти, заплахи.

Анализаторите коментират, че в поведението на властите в Белград през изминалите дни, седмици и месеци могат да се разпознаят модели за стабилизиране на автократията след масови протести в Русия, Беларус, Грузия и отчасти в Турция.

Какво ще бъде развитието на кризата в Сърбия е трудно да се прогнозира. Вучич е категоричен, че гражданска война в Сърбия няма да има. Остават вариантите за обявяване на извънредно положение и/или предсрочни избори. Ако властите увеличат градуса на насилието и полицейския терор, Сърбия може да я очаква опасно нажежена политическа есен.

Вучич сега разчита на своите верни сподвижници в партията, армията и полицията, както и на т.нар.  "специални части" Кобра", сигурно ще направи болезнени и драстични промени в правителството и службите за сигурност.

И разчита, че както досега Европейският съюз няма да реагира остро на случващото се в Сърбия, а по-скоро декларативно ще го смъмри.

Поне засега, Сърбия се върти в омагьосания кръг на насилие и неизвестност, и ако не проговорят разумът и толерантността, Белград може наистина да се превърне в европейски Бейрут.IБГНЕС

---
Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград.