Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп се обяви за майстор на сделките, способен да използва топлите си отношения с руския президент Владимир Путин, за да сложи край на конфликта в Украйна, да намали напрежението между двете най-големи ядрени сили и да промени световната политика. Но този самоуверен имидж е в противоречие с досегашните постижения на двамата лидери и с новата геополитическа реалност. По време на първия мандат на Тръмп те не успяха да постигнат съгласие по нито един въпрос - от контрола над въоръженията до Украйна, а след като той напусна поста, пропастта между двете страни само се задълбочи.

Руският лидер се изказа топло за Тръмп след избирането му, а миналата седмица дори го нарече „смел човек“. Но Кремъл отрича двамата лидери да са разговаряли след изборите, въпреки публикацията на „Вашингтон пост“ за телефонен разговор миналата седмица.

За първи път след разпадането на Съветския съюз залогът е толкова висок. Русия и САЩ са замесени в ескалиращия конфликт в Украйна, а Москва е обвинена в саботажни операции в цяла Европа, включително тайни планове за подпалване на товарни и пътнически самолети, пътуващи за САЩ. В по-широк план Путин се стреми да промени световния баланс на силите, като укрепи коалиция от съперници на Америка, включително Китай, Иран и КНДР.

И Путин, и Тръмп искат да укрепят позициите си преди бъдещите тежки преговори за Украйна, но всичко ще зависи от това дали Тръмп ще успее да превърне добрите думи в конкретни дипломатически пробиви. Когато той спечели изборите през 2016 г., руските законодатели лееха шампанско в залите на парламента, очаквайки нова ера в американско-руските отношения под ръководството на бизнесмена, който прекара месеци в хвалене на Путин по време на кампанията. Кремъл дори не отвърна на удара, когато Барак Обама експулсира 35 руски дипломати, обвинени в намеса в изборите, преди да предаде властта на Тръмп. С идването на новия президент Русия се надяваше да обърне страницата на отношенията.

Но по време на първия президентски мандат на Тръмп те, напротив, се влошиха. Двамата президенти така и не успяха да постигнат съгласие по ключови въпроси като контрола над въоръженията, сътрудничеството в областта на сигурността и продължаващата подкрепа на САЩ за Украйна. Русия се стремеше към споразумения за тактическите ядрени оръжия и междуконтиненталните ракети, както и към сделка, която да удовлетвори исканията на Москва Украйна да бъде неутрална и да не се присъединява към НАТО.

Усилията на Тръмп да сключи сделки с Путин бяха частично провалени от обвиненията за връзките му с Кремъл на фона на хакерската атака срещу Хилъри Клинтън, негов опонент в надпреварата през 2016 г. Подозренията за проруските възгледи на Тръмп само се засилиха, след като тези обвинения бяха опровергани.

Кърт Волкър, който при Тръмп беше специален пратеник за Украйна, заяви, че топлите думи на новоизбрания президент към Путин прикриват меркантилната му тактика на преговори със световните лидери. Тръмп избягва да демонизира човека, с когото води диалог, защото иска да сключи сделка. „Ако погледнете първия му мандат като президент, можете да видите, че той се изказа много топло за Путин“, каза Волкър. „В същото време той отмени оръжейното ембарго за Украйна, изгони руснаците от Сан Франциско и го нарече шпионска операция. Около 80 служители на разузнаването бяха изгонени от Ню Йорк и Вашингтон“.

Сега Тръмп и Путин се върнаха към приятелска публична реторика. Москва поздрави Тръмп за победата му, а последният многократно наричаше лидера на Кремъл твърд и умен по време на предизборната кампания. Подобни настроения се отразяват на популярността на Тръмп сред средностатистическите руснаци, които ликуват по повод на изборната му победа, за да балансират презрението си към Съединените щати. Но приятелството прикрива по-сериозни напрежения.

В продължение на месеци руските войски навлизат дълбоко в Украйна на широк фронт, окупирайки територия, която Москва възнамерява да запази като част от всяко мирно споразумение. Според американски служители Москва е уверена, че печели, което прави преговорите невъзможни. „Путин не е готов за смислени преговори по мирен план, защото изобщо няма да направи никакви отстъпки. Пълна точка“, казва анализаторът Андрей Колесников. „Той смята, че разполага с достатъчно финансови и емоционални ресурси, за да продължи напред“.

Все пак Путин има основание да се опасява от по-широките политически цели на Тръмп, които биха могли да усложнят военните усилия на Русия.

Изборът на ветерана от специалните сили Майк Уолц за съветник по националната сигурност от страна на Тръмп може да се окаже нож с две остриета за Путин. От една страна, конгресменът разкритикува размера на американската помощ за Украйна и призова Европа да допринася повече. Но той също така предупреждава, че Вашингтон може да отмени ограниченията за използване на американски оръжия с далечен обсег на действие за ударите на Киев по руска територия, ако Путин не седне на масата за преговори.

В същото време Тръмп обещава да стимулира петролните сондажи в САЩ, което ще доведе до пренасищане на световния петролен пазар - жизненоважен източник на приходи за руската икономика, която вече търпи загуби от мащабните западни санкции. Военната икономика на Кремъл показва признаци на прегряване поради недостиг на работна ръка.

Наред с другото Тръмп иска да засили натиска върху Северна Корея, която се превърна в стратегически съюзник на Москва по време на конфликта ѝ с Украйна, доставяйки ѝ милиони артилерийски снаряди, а напоследък и войски на фронтовата линия в Западна Русия.

Новоизбраният президент също така заплашва да държи пряко отговорен друг съюзник на Кремъл - Иран, който му доставя безпилотни самолети, за неговите помощници, които сеят хаос в Близкия изток. Тръмп ще засили връзките си с Израел, който твърди, че е извадил от строя иранските системи за противовъздушна отбрана и е повредил съоръжения за производство на ракети при неотдавнашен удар.

Засега обаче Москва запазва предимството си и нейните войски навлизат все по-дълбоко в Украйна. Бившите съветници на Тръмп по националната сигурност предупреждават, че Путин може да се опита да изкуши новоизбрания президент да сключи по-изгодна сделка за Москва за сметка на Киев.

Похвалите, с които двамата лидери се обсипват един друг, понякога карат политическите им опоненти да подозират, че зад отношенията им се крие нещо повече от известните на обществеността факти. В неотдавнашна книга на Боб Удуърд се съобщава, че двамата с Путин са разговаряли по телефона седем пъти, откакто Тръмп напусна Белия дом през 2021 г. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отрича тази информация, а самият Тръмп заяви само, че подобно нещо би било „разумно“ от негова страна.

Двамата лидери винаги са проявявали интерес към лични срещи. Първата от тях се състоя в рамките на срещата на върха на Г-20 през 2017 г., няколко месеца след встъпването в длъжност на Тръмп. Лидерите планираха кратка среща, но в крайна сметка разговаряха повече от два часа, преди да разговарят отново по време на вечеря по-късно същия ден. Последваха и други срещи, включително на срещата на върха в Хелзинки, където Тръмп предизвика възмущение в САЩ, като заяви, че вярва на уверенията на Путин, че противно на оценките на американското разузнаване Москва не се е намесвала в изборите през 2016 г.

Илон Мъск, който беше един от най-големите финансови поддръжници на Тръмп по време на предизборната му кампания, също е поддържал редовни контакти с Путин и представители на Кремъл. Тръмп назначи Мъск за съпредседател на нов отдел за подобряване на ефективността на правителството, въпреки че степента на действителното му влияние в новата администрация все още не е ясна. Миналата седмица например той взе непланирано участие в телефонен разговор между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски.

Тръмп обеща да прекрати бойните действия в Украйна преди встъпването си в длъжност през януари, но Путин отдавна е очертал условията, при които би бил готов да започне преговори. Всъщност Тръмп разполага с няколко прости начина да го накара да отстъпи.

Освен значителни териториални отстъпки от страна на Украйна и гаранции, че тя няма да се присъедини към НАТО, Путин иска да бъде освободен от американските санкции. Президентът няма правомощия да отмени повечето от тях; с това се занимава Конгресът, а след изборите републиканците вероятно ще контролират и двете камари. „Путин може и да няма нищо против да разшири дипломатическите си контакти, но не е сигурно, че ще смекчи поведението си“, казва един бивш американски дипломат, работил в Русия. „Той смята, че се справя доста добре на бойното поле“, добави той. І БГНЕС