Това означава, че докато тази забрана не бъде отменена, броят на новите чуждестранни студенти, които могат да кандидатстват за обучение в САЩ, е нула. Формално се твърди, че това е временна мярка, която ще позволи на администрацията да въведе нова процедура за проверка на кандидатите. Подобни мерки се предвиждат включително и в социалните мрежи на кандидатите. Възможно е интервютата да бъдат възобновени след дни, но може и да отнеме значително повече време.

Тази стъпка обаче е част от по-широка офанзива срещу чуждестранните студенти. Доналд Тръмп вече направи опит да забрани на Харвард да приема студенти от чужбина – действие, което бе спряно от федерален съд. Това беше част от широко отразен сблъсък с университета по темата за предполагаема дискриминация срещу белите американци, но отразява и дълбоко убеждение на Тръмп, че чужденците „отнемат местата“ на американски студенти.

„Смятам, че Харвард трябва да ограничи чуждестранните студенти до максимум 15%, а не 31%. Имаме американци, които искат да учат там, но не могат, защото местата са заети от чужденци“, каза Тръмп, цитиран от „Блумбърг“.

Това е същият възглед, който Тръмп има и за имиграцията, и за международната търговия: че всичко е фиксирано количество – „пай“, който просто трябва да се разпределя. Ако изгониш имигрантите – работните места остават и се разпределят на местни. Ако забраниш вноса – американците просто купуват местно. Ако изгониш чуждите студенти – местата в университетите не намаляват, просто американците получават повече.

Проблемът е, че това мислене е фундаментално погрешно. А изгонването на чуждестранни студенти не само носи директна вреда на много американски общности, но в дългосрочен план подкопава иновациите, конкурентоспособността и икономическата мощ на страната.

Защо чуждестранните студенти са от ключово значение

Мерките срещу чуждестранните студенти се развиват на фона на засилено геополитическо напрежение и ожесточени вътрешнополитически дебати. САЩ временно преустановиха насрочването на интервюта за студентски визи във всички посолства. Администрацията се подготвя да наложи още по-строги правила за проверка на социалните мрежи на кандидатите, позовавайки се на съображения за национална сигурност и опасения от напрежение в кампусите.

Съвсем наскоро Белият дом опита да спре Харвард от прием на чужденци, но съдът отхвърли мярката. Междувременно обаче, чуждестранните студенти продължават да играят съществена, макар често подценявана роля в американската икономика.

Според Institute of International Education, над 1.1 милиона чуждестранни студенти са учили в САЩ през академичната 2023–2024 година, като най-голямата държава източник е Индия с 331 602 студенти, следвана от Китай с 277 398 студенти. Южна Корея, Канада и няколко други държави също имат значителен брой студенти, които учат в САЩ. Те са допринесли с рекордните 43.8 милиарда долара към икономиката на страната и са подкрепили над 378,000 работни места, според последния доклад на NAFSA: Association of International Educators, цитиран от в. "Вашингтон пост". Това е най-високото ниво, отчитано досега, като изпреварва предишния пик от 41 милиарда долара през 2018–2019 г.

Гръбнакът на научните иновации

Извън финансовия принос, чуждестранните студенти са движеща сила в научните изследвания и технологичния напредък. Те съставляват огромна част от студентите в STEM специалности (наука, технологии, инженерство и математика). Според изследване на National Foundation for American Policy от 2021 г., чужденци представляват:

82% от работещи магистри по нефтено инженерство;

74% в електротехниката;

72% в компютърнита науки;

70% в статистиката;

и над 50% в области като математика, химическо инженерство, фармацевтични науки.

Тези студенти не са просто консуматори на американската образователна система – те са съавтори на патенти и академични публикации, особено в сектори като изкуствен интелект, биомедицинско инженерство и квантови технологии. Те са директен източник на иновации, които правят Америка глобален лидер в технологиите.

За администрацията на Тръмп, забраната за чуждестранни студенти служи множество цели: натиск върху прогресивни университети, идеологическа чистка сред имигрантите, ограничаване на присъствието на чужденци в страната. За „ястребите“ спрямо Китай, това е и удобна възможност да се ограничат китайските студенти, често подозирани в шпионаж.

„САЩ агресивно ще отнемат визите на китайски студенти,“ заяви държавният секретар Марко Рубио.

„Ще променим критериите за визи, за да затегнем проверките за кандидати от Китай и Хонконг“, каза още той.

Политиката на изолиране и ограничаване на достъпа за чуждестранни студенти, провеждана по този начин, е деструктивна – и икономически, и стратегически, пише индийският информационен портал „Икономик Таймс“.

Вместо да защити интересите на американците, тя вреди на университетите, иновациите и глобалната конкурентоспособност на Съединените щати. | БГНЕС