Да се гмурнете в газирана вода е физически напълно възможно. Може да се обзаложим, че усещането от всички мехурчета, които се издигат по тялото ви, ще е малко гъделичкащо, но в крайна сметка може би не толкова неприятно.

Но нека преминем към сериозните неща. Ако можем да се потопим в газирана вода, можем ли да плуваме в нея? За да отговорим на този екзистенциален въпрос, трябва да попитаме Архимед.

Теоретично, плуването в газирана вода е напълно възможно... стига въглеродният диоксид (CO2) да остане разтворен.

Това означава, че газът остава невидимо смесен с водата, подобно на захарта или солта, които изчезват, когато се смесят с вода.

В този конкретен случай всичко е наред: газираната вода се държи като обикновена вода (с изключение на малките гъделичкащи мехурчета).

Какво се случва, когато газът се освободи и вече не е разтворен? Тогава данните се променят напълно.

Списанието Ça m'intéresse илюстрира тези промени с просто изчисление, като се основава на един литър газирана вода, която съдържа около 6 грама разтворен CO2.

Ако само 2 грама на литър се отделят под формата на мехурчета, в неразтворено състояние, водата се превръща в смес, състояща се от 50% течност и 50% газ.

Плътността става два пъти по-малка от тази на нормалната вода!

И тогава? Тогава „всичко се променя“, както би казал майстор Йода. Тук на сцената влиза Архимед от Сиракуза, гръцки учен от III век пр.н.е., и неговияг известен закон.

Според този принцип всяко тяло, потопено в течност, е подложено на вертикална сила, насочена нагоре, равна на теглото на изместения обем течност.

Принцип, който обяснява защо плаваме във водата! Приложен към горното ни изчисление, той обяснява и защо бихме потънали в газирана вода.

В такава смес от мехурчета силата на Архимед също би се намалила наполовина. В резултат на това плавателността би била два пъти по-малка и тялото му би потънало почти веднага.

Дори спортист от най-високо ниво като Леон Маршан или Майкъл Фелпс би имал огромни затруднения да се задържи на повърхността в такива условия.

Това явление може дори да е причина за внезапното изчезване на кораби в историята, които са потънали, преминавайки над място, където е имало рязко изпускане на фосилен метан от дъното на океаните. | БГНЕС